Учени направиха голямо откритие за миналото на Марс

Планетарни учени са открили повече от 15 000 км древни речни корита в Ноевата земя, регион в южната част на Марс.

Откритието предполага, че Марс някога е бил много по-влажен, отколкото се е смятало досега, казват експертите.

Те обсъждат естеството на марсианския климат по време на прехода Ноах-Хеспер. Това е период на геоложки и климатични промени преди около 3,7 милиарда години. Експертите искат да разберат как са се образували повърхностни характеристики, като например мрежи от долини и езера, свързани с течна вода.

Има две теории.

Първата е, че ранният Марс е имал топли и влажни условия достатъчно дълго, за да позволи на течната вода да остане стабилна на повърхността за дълги периоди от време.

Втората е, че Марс като цяло е бил студен и сух. А геоложките характеристики, показващи наличието на течаща вода, са се образували само спорадично от топяща се вода от ледени покривки по време на кратки климатични колебания.

Ноевата земя е регион, където моделите за „топъл и влажен“ климат прогнозират високи нива на валежи.

В ново проучване, докторантът Адам Лосекут и колегите му са изследвали речни криволичещи хребети, известни още като преобърнати канали.

„Смята се, че са се образували, когато седименти, отложени от реките, са се втвърдили и след това са били разкрити чрез ерозия на околния материал“, казват авторите.

„Подобни хребети са открити в различни райони на Марс. Тяхното присъствие предполага, че някога в региона е имало широко разпространен воден поток, като валежите са били най-вероятният източник на тази вода.“

Учените са открили, че Ноевата земя е дом на широко разпространени, криволичещи речни хребети с обща дължина над 15 000 км.

Често това са изолирани сегменти, но някои системи са дълги стотици километри.

„Изучаването на Марс, особено на до голяма степен неизследван регион като Ноевата земя, е наистина вълнуващо, защото това е среда, която не се е променила много от милиарди години“, каза Лосекут.

За изследването учените са използвали данни от три орбитални инструмента: Context Camera (CTX), Mars Orbiter Laser Altimeter (MOLA) и High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE).

Тези набори от данни са им позволили да картографират местоположението, дължините и морфологията на хребетните системи в широк район.

„Нашата работа предоставя нови доказателства, че Марс някога е бил много по-сложна и активна планета, отколкото е сега, и е изключително вълнуващо да бъдем част от това изследване“, каза Лосекут.

„Фактът, че хребетите образуват обширни взаимосвързани системи, предполага, че водните условия трябва да са били относително дълготрайни, което означава, че Ноевата земя е преживявала топли и влажни условия за геологично значим период“, твърдят изследователите.

„Тези резултати оспорват съществуващите теории, че Марс е бил като цяло студен и сух, с няколко долини, образувани от топяща се вода от ледени покривки по време на спорадични, кратки периоди на затопляне.“