Телескопът „Нанси Грейс Роман“ на НАСА ще открие 100 000 нови космически експлозии

Астрономи очакват с помощта на новия космически телескоп „Нанси Грейс Роман“ (Nancy Grace Roman Space Telescope) да разкрият тайните на тъмната енергия и произхода на благородните метали.

Учените предвиждат откриването и на непознати досега космически явления.

Изстрелването на телескопа, разработен от НАСА, е планирано за май 2027 г.

Според астрономически изчисления, той ще може да засече до 100 000 мощни космически експлозии, нерегистрирани до момента.

Сред тях са свръхнови, килонови и експлозивното разрушаване на първото поколение звезди във Вселената.

Тези наблюдения биха могли да помогнат на учените да разгадаят мистерията на тъмната енергия, която причинява ускореното разширяване на Вселената, както и редица други космически загадки.

Телескопът ще изследва експлодиращи бели джуджета

„Нанси Грейс Роман“ ще наблюдава бели джуджета, които експлодират като свръхнови тип Ia. Звездите представляват плътните ядра на угаснали звезди, подобни на Слънцето.

Тези космически експлозии са изключително важни за астрономите, тъй като светлината и пиковата им яркост са толкова постоянни, че могат да се използват за измерване на космически разстояния.

Ново изследване показва, че телескопът ще може да открие до 27 000 неизвестни свръхнови тип Ia – около 10 пъти повече от известните досега.

Телескопът „Вера Рубин“ отправя „очи“ към Космоса: Какво ще открие.

Изучаването им ще помогне за по-точно определяне на скоростта на разширяване на Вселената в далечното минало.

Големият брой свръхнови тип Ia би трябвало да хвърли светлина върху тайните на тъмната енергия и да потвърди скорошни наблюдения, според които тя отслабва с времето.

Историята на живота и смъртта на звездите

Астрономите оценяват, че до 60 000 от 100 000 космически експлозии, които „Нанси Грейс Роман“ ще може да наблюдава, ще бъдат т.нар. свръхнови с колапс на ядрото.

Те възникват, когато масивни звезди, поне 8 пъти по-тежки от Слънцето, не могат да поддържат термоядрен синтез и ядрото им се свива под действието на гравитацията.

Външните слоеве на звездата се изхвърлят в Космоса по време на експлозията, обогатявайки го с елементи, които стават градивни частици за следващото поколение звезди и планети, а вероятно и за форми на живот.

Свръхновите с колапс на ядрото оставят след себе си неутронни звезди или черни дупки. Тези експлозии разказват историята на живота и смъртта на звездите.

Килонови – източник на злато и сребро

Сред най-редките събития, които телескопът ще може да наблюдава, са поглъщането на звезди от черни дупки. При т.нар. събитие на приливно разрушение черната дупка разкъсва звездата на части и бавно я поглъща.

Още по-редки са килоновите – експлозии, възникващи при сблъсък и сливане на две неутронни звезди.

Наблюдението им е ключово за разбирането на произхода на златото и среброто.

Повечето химични елементи се създават в недрата на звездите, но те не могат да създадат елементи по-тежки от желязото.

Смята се, че килоновите са отговорни за образуването на тежки елементи като злато, сребро и плутоний.

Изучаването на килоновите може да помогне да се определи какви обекти се образуват при сливането на неутронни звезди – по-голяма неутронна звезда, бързо превръщаща се в черна дупка, или нещо съвсем ново и неочаквано.

Експлозиите на първите звезди

Учените вярват, че „Нанси Грейс Роман“ ще допринесе за едно от най-важните открития в областта на космическите експлозии – странната гибел на първите звезди във Вселената.

Смята се, че те са загинали по различен начин от съвременните звезди. Вместо свръхнова с колапс на ядрото, гама-лъчението в тях е създавало двойки материя-антиматерия (електрони и позитрони).

Сблъсъкът и анихилацията им са освобождавали огромна енергия, водеща до експлозия, известна като свръхнова с двойна нестабилност.

Тези експлозии са толкова мощни, че не оставят след себе си нищо освен следи от елементите, образувани през живота на звездата.

Астрономите очакват „Нанси Грейс Роман“ да открие множество странни и удивителни космически събития, за които учените все още не са и помисляли.