Изумителен план за експедиция до най-близката черна дупка

Дръзка идея за директен контакт с черна дупка, вместо отдалечено наблюдение, предлага китайски астрофизик в нова научна статия.

Междузвездна експедиция би ни предоставила уникалната възможност да изследваме отблизо най-екстремната среда във Вселената и да проверим валидността на Общата теория на относителността.

За осъществяването на тази амбициозна мисия е необходим само нанокораб, задвижван от слънчево платно.

Космологът Козимо Бемби от университета Фудан в Китай призовава научната общност да спре да теоретизира за хоризонта на събитията и да се опита да го „докосне“.

Според него пред науката стоят множество нерешени въпроси, но същевременно разполагаме с невиждани досега технологични възможности.

Затова е време да се обмислят проекти, които биха изглеждали като научна фантастика на учените от миналото.

„Твърдяха, че никога няма да регистрираме гравитационни вълни, защото са твърде слаби. Сто години по-късно го направихме. Смяташе се, че никога няма да видим сянката на черна дупка. Петдесет години по-късно имаме снимки на две“, отбелязва астрофизикът.

Идеята му е да се организира експедиция до най-близката черна дупка.

Според статистически оценки, такъв обект може да се намира на 20-25 светлинни години от нас.

Изпращането на пилотиран кораб е все още далечна перспектива, но защо да не се изстрелят един или няколко миниатюрни космически апарата („нанокораби“) с тегло не повече от грам?

Оборудването им с миниатюрни слънчеви платна и задвижването им с мощен наземен лазер би им позволило да достигнат 1/3 от скоростта на светлината.

Това означава, че биха достигнали черната дупка за около 60-75 години. Още 20-25 години ще са необходими за предаване на сигнала.

Следователно, резултатите ще получим след около век, но ще си заслужават усилията.

Експедицията би могла да потвърди съществуването на хоризонта на събитията, описан от Общата теория на относителността – невидимата граница, от която дори светлината не може да избяга.

Ако черните дупки са „мъгляви сфери“ без ясни граници, както предполагат някои алтернативни хипотези, това би довело до революция във физиката.

Оптималният вариант е да се изпратят няколко сонди – една да пада в черната дупка, а останалите да я наблюдават от стабилна орбита.

Ако Общата теория на относителността е вярна, сигналът от падащия апарат постепенно ще отслабва. И ще се измества към червения край на спектъра. В противен случай може да изчезне внезапно.

Авторът е наясно с трудностите – откриване на по-близка черна дупка от Gaia BH1 (на 1500 светлинни години от нас), разработване на надеждни нанопредаватели и други устройства, способни да функционират десетилетия в открития космос, и създаване на достатъчно мощен лазер.

Според Бемби тези технологии могат да се появят след 25-30 години, отваряйки пътя за нов научен пробив.

Идеята за използване на нанокораби със слънчеви платна за изследване на далечни космически обекти не е нова.

Международният проект Starshot Breakthrough вече проучва възможността за търсене на живот на Алфа Кентавър по подобен начин.