Животът във Вселената: Мечта или (почти) невъзможна реалност?

Новата реалност, в която живеем, отваря врати за дългосрочно изследване на Космоса и евентуално заселване, пише „Business Insider“.

Но колко реалистична е мечтата за живот извън Земята?

Дългият престой в микрогравитация води до загуба на мускулна и костна маса, понижено кръвно налягане и проблеми със зрението.

Докато повечето от тези проблеми изчезват след завръщане на Земята, някои ефекти от космическата радиация, като например повишен риск от рак, катаракта и увреждания на централната нервна система, могат да бъдат трайни.

Най-голямото предизвикателство пред живота в Космоса не са ракетите или роботите, а крехкото човешко тяло.

Само 757 души са достигали Космоса, а още по-малко са прекарали там повече от един ден.

Неизвестните са много – никой не е престоявал в Космоса повече от 14 месеца и не знаем как това би се отразило на човешкия организъм.

Друг проблем е изборът на дестинация.

Ниската околоземна орбита е удобна, но пренаселена с космически отпадъци, което увеличава риска от фатален сблъсък.

Луната е близо, но без атмосфера, изложена на смъртоносна радиация, а нощите там траят две земни седмици.

Марс има по-плътна атмосфера, но е без кислород, с токсична почва и опасни пясъчни бури.

„Единственото, което отличава Земята от всяко друго място в Слънчевата система, е свободният кислород в атмосферата“, казва Майк Шара, астрофизик в Американския природонаучен музей.

Може би има подобни на Земята планети извън Слънчевата система, но са твърде далеч за сегашните ни технологии.

За да оцелеем извън Земята, трябва да изградим защитни структури, което е свързано с редица предизвикателства.

Компании като Blue Origin планират 3D-принтиране на сгради и извличане на кислород от лунната почва. SpaceX работи по преобразуването на марсиански газове в метан за задвижване на бъдещи колонии и космически кораби.

Все още никой не е доказал, че тези концепции ще работят.

Джеф Безос и други визионери смятат, че най-добрата опция не е Луната или Марс, а огромно въртящо се местообитание в открития Космос – идея от 70-е години на миналия век.

Това би бил най-скъпият строителен проект в историята.

Заплахата от радиация е огромна – един слънчев изблик може да убие целия екипаж.

На Луната или Марс астронавтите ще трябва да се крият под земята, за да избегнат смъртоносната радиация.

Отглеждането на храна е друг проблем.

Астронавтите отглеждат растения на Международната космическа станция, но това не е достатъчно за оцеляване без доставки от Земята.

В Космоса няма спешна помощ. Микрогравитацията влияе на лекарствата, кръвопреливанията и всякаква медицинска помощ. Дори анестезията, поставена чрез спинална инжекция, може да не подейства правилно без гравитация.

Експериментът „Биосфера 2“ от 90-е години показа, че животът в „мехур“ е труден.

Въпреки слънцето, гравитацията и ограничените запаси от въздух, възникнаха проблеми с микробите, посевите пропаднаха, а екипът се раздели на враждуващи групи.

Осем души едва оцеляха две години в затворената екосистема.

А какво ще стане с хиляди или милиони заселници на Марс?

Никой не е правил секс в Космоса (поне официално). Въпреки експерименти с гризачи, никога не е имало успешна бременност на бозайник в орбита. Опитът за създаване на семейство в Космоса може да е неетичен, тъй като не знаем как радиацията би повлияла на плода.

Известни личности вече летят в Космоса, макар и за кратко.

Но 10-минутно пътуване в капсула не е същото като изграждането на нова цивилизация.