Тайните на Вселената: Ursa Major III и ролята на тъмната материя

Мистериозният спътник, който десетилетия наред се смяташе за галактика-джудже, се оказа ключ към по-доброто разбиране на ролята на тъмната материя във Вселената.

Астрономи промениха разбирането си за най-слабия спътник на Млечния път – обектът Ursa Major III (Голяма мечка III), разположен на повече от 30 000 светлинни години от Земята.

Дълго време той бе смятан за миниатюрна галактика, състояща се почти изцяло от тъмна материя.

Ново изследване, публикувано в Astrophysical Journal Letters, показва, че Ursa Major III може би изобщо не е галактика, а компактен звезден куп с ядро от черни дупки и неутронни звезди.

„Нашата работа за първи път показва, че тези обекти най-вероятно са нормални звездни купове“, обяснява съавторът на изследването Павел Крупа от Бонския университет.

Главната особеност на Ursa Major III е необичайно високото съотношение между маса и светимост.

С други думи, обектът се оказва твърде „тежък“ за количеството светлина, излъчвано от звездите му.

Дълго време това се смяташе за косвено доказателство за наличието на огромно количество тъмна материя – хипотетично вещество, което не свети и не поглъща светлина, но се проявява чрез гравитация.

Авторите на изследването предлагат друго обяснение.

Те използват N-body симулации – метод, при който компютър пресмята гравитационното взаимодействие на хиляди звезди в продължение на милиарди години.

Оказва се, че при движението си около Млечния път, Ursa Major III може постепенно да е губила външни звезди, привлечени от нашата галактика.

В резултат остава компактно ядро от „звездни останки“ – черни дупки, неутронни звезди и няколко оцелели ярки звезди.

Тези невидими, но масивни обекти създават илюзията, че Ursa Major III съдържа тъмна материя.

Ако хипотезата се потвърди, преразглеждане може да се наложи и за други слаби спътници на Млечния път, смятани за галактики джуджета.

Всъщност те може да се окажат тъмни звездни купове – системи, загубили по-голямата част от звездите си, но запазили масивно ядро.

„Нашите резултати осигуряват нова основа за разбирането на мистериозните небесни обекти и отварят нови перспективи за изследване на галактиките“, подчертава Круппа.

Това откритие може да намали оценките за съдържанието на тъмна материя в околностите на Млечния път. И да даде нови представи за еволюцията на звездните системи под влиянието на гигантски галактики.