Разгадаха мистерията на необяснимото сияние в Южния океан

Светещо тюркоазено петно насред сиво-сините води на Южния океан озадачава учените от момента, в който е открито за първи път на сателитни снимки в началото на 2000 година.

Сега океанографи смятат, че най-накрая са намерили обяснение.

За първи път загадъчното сияние е забелязано във водите на Южния океан в началото на века.

Картографирането на концентрациите на фитопланктон и биогеохимични съединения разкри любопитна комбинация от микроорганизми, която поставя под въпрос представите за това как студените води на най-южните океани в света поглъщат въглерод, пише Science Alert.

Светещото петно в Южния океан

На север от тюркоазеното петно се намира отразяващ пръстен от морска вода, известен още като Големия калцитен пояс.

Той е открит преди около две десетилетия и сега учените са установили, че съдържа милиарди необичайни, хранещи се със слънчева светлина „коколитофориди“, наречени така заради отразяващите люспи, известни като коколити.

Коколитофоридите използват неорганичен въглерод, за да образуват своите калцитни люспи, и играят важна роля в глобалния въглероден цикъл.

Според оценките на учените концентрациите достигат около 30 милиона тона от този елемент годишно.

Високите концентрации на коколити увеличават отразяващата способност на океана – показател, който сателитните океанографи обикновено използват за оценка на концентрацията на калцит.

Загадъчното петно с блещукащ синьо-зелен цвят на юг от големия калцитен пръстен също би могло да се обясни с коколити, ако не беше фактът, че водата там би трябвало да е твърде студена за процъфтяването на тези микроорганизми.

Тайната на сияещото петно

Тези структури често са скрити от бурното море, гъстите облаци и айсбергите, поради което досега беше много трудно да бъдат забелязани от Космоса.

В ново проучване океанографът Барни Балч и неговите колеги решават, че единственият начин да разберат какво наистина се случва е да излязат в открито море.

Учените отбелязват също, че поради отдалечеността на светещото петно, там са правени малко измервания, които да отговарят на реалните условия.

В резултат на това те потеглят от Хаваите към Южния полюс на борда на изследователския кораб „Roger Revelle“, преминавайки през Големия калцитен пояс, който е бил в пълен разцвет, тъй като в Южното полукълбо е било лято.

Трябва да се отбележи, че сателитите виждат само няколко метра от повърхността на океана, но учените успяват да направят няколко измервания на различни дълбочини.

В резултат на това те измерват калцитния пръстен по няколко различни начина.

Измерванията включват цвета на океана, скоростта на калцификация, скоростта на фотосинтеза, както и концентрацията на неорганичен въглерод и силиций.

Тези минерали са характерни за коколитофоридите и техните конкуренти – диатомеите, които изграждат своите микроскопични черупки от силициево стъкло.

Известно е, че и двата вида планктон заемат сходни ниши, което ги прави конкуренти в поглъщането на органичен въглерод в дълбините на океана и производството на енергия, която захранва обширни морски хранителни вериги по целия свят.

Преди се е смятало, че Големият калцитен пояс е територия на коколитофоридите.

Резултатите обаче показват, че всичко на юг от неговия полярен фронт всъщност е царството на диатомеите.

Води с висока отразяваща способност на юг от Големия калцитен пояс са наблюдавани редовно, но съществуването им е било поставяно под въпрос, тъй като коколитофоридите обикновено не се срещат в толкова студени води.

Преди се предполагаше, че отразяващата способност може да се дължи на други материали с висока отражателна способност.

Водните проби предоставят не само първото доказателство за калцификация в тези южни води, но и пряко визуално потвърждение за наличието на коколитофориди там, където никой не е очаквал да ги намери.