Учени, работещи със слънчевия телескоп Inouye, съобщиха, че са получили изображение на рекордно малка плазмена дъга на Слънцето.

Подобни структури са свързани със силовите линии на магнитното поле и могат да бъдат предвестници на слънчеви изригвания.

Рекордно малка дъга

Учените публикуваха снимка на Слънцето, направена от телескопа Inouye при дължина на вълната 656,28 нанометра.

Най-важният детайл на изображението е плазмена примка с рекорден размер: 48,2 км дължина и 21 км ширина.

На Земята подобни размери биха били впечатляващи, но интересното е, че плазмената примка не е рекордно голяма, а напротив – рекордно малка.

Обикновено подобни структури се простират на стотици и хиляди километри и понякога достигат такива размери, че в тях би могла да се побере цялата Земя.

Те се образуват по протежение на силовите линии на магнитното поле.

Фактът, че досега учените не са наблюдавали много плазмени дъги с дължина от порядъка на десетки километри, не означава, че те не съществуват. Просто досегашните ни средства за наблюдение не бяха достатъчно усъвършенствани, за да ги забележат на повърхността на звездата.

Плазма и слънчеви изригвания

Особено важен момент в новото изображение е, че рекордно малката плазмена дъга е заснета над район, където приблизително по същото време е настъпило мощно изригване.

Тези огромни експлозии се случват, когато линиите на магнитното поле се деформират толкова силно, че в крайна сметка се разкъсват и свързват отново.

Когато това се случи, огромно количество заредени частици се изстрелват в Космоса, понякога заедно с части от плазмените дъги.

Ако Земята се окаже на пътя им, преживяваме магнитна буря, съпроводена с проблеми в комуникациите и електрозахранването.

Именно затова за изследване на космическото време се отделят огромни средства.

Физическите процеси, предшестващи изригванията, обаче все още са слабо проучени.

Проблемът с моделирането на поведението на плазмата в магнитно поле се свежда до въпроса какво точно да се моделира.

Учените предполагат, че релефът на повърхността на нашата звезда в близост до слънчевите петна всъщност не е гладък, а се състои от огромен брой малки дъги, които просто не виждаме. Възможно е обаче скоро всичко това да се промени, пише phys.org.