Благодарение на възможностите на космическия телескоп James Webb астрономите успяха да надникнат в сърцето на планетарната мъглявина Пеперуда. И да видят нейни неизвестни досега детайли.

Планетарните мъглявини са едни от най-красивите и същевременно краткотрайни космически явления.

Те се образуват в края на жизнения цикъл на звезди с маса между 0,8 и 8 пъти тази на Слънцето, когато те се превръщат в червени гиганти. След това изхвърлят външните слоеве на атмосферата си в околното пространство.

Фазата на планетарната мъглявина е изключително кратка по астрономически стандарти и продължава само около 20 000 години.

Мъглявината NGC 6302, известна още като мъглявината Пеперуда заради характерната си форма, се намира на разстояние около 3400 светлинни години в съзвездието Скорпион.

Тя е една от най-изучаваните планетарни мъглявини.

В миналото е била многократно фотографирана както от наземни обсерватории, така и от телескопа Hubble. Сега към тях се присъедини и James Webb.

NGC 6302 е биполярна мъглявина, тоест има два дяла, които се разпространяват в противоположни посоки, образувайки „крилата“ на пеперудата.

Тъмната ивица от прашен газ представлява „тялото“ на пеперудата.

Тази ивица всъщност е тороидална структура, която виждаме отстрани. Тя скрива централната звезда на мъглявината – оголеното ядро, което я захранва с енергия и я кара да свети.

Именно праховидната тороидална форма вероятно е отговорна за характерния вид на мъглявината, тъй като не позволява на газа да изтича равномерно от звездата във всички посоки.

Благодарение на това, че JWST извършва наблюдения в инфрачервения диапазон, той успя да проникне през праховата завеса и да определи точното местоположение на звездното ядро, което преди това оставаше неизвестно.

Температурата му е 220 000°C, което го прави един от най-горещите подобни обекти, познати на науката.

Именно този „звезден двигател“ е отговорен за това, че можем да наблюдаваме мъглявината Пеперуда.

Когато ядрото изстине, тя ще престане да бъде видима.

В същото време част от звездното излъчване се блокира от заобикалящия го прахов тор. Данните от JWST показват, че той се състои от кристални силикати, като кварц, както и от прахови зърна с неправилна форма.

Размерите на праховите зърна са от порядъка на милионна част от метъра, което е много за космически прах. Това показва, че те са растели в продължение на дълго време.

Астрономите също така откриха светлина, излъчвана от въглеродни молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

Те образуват плоски пръстеновидни структури, много подобни на пчелни пити.

На Земята те се срещат в дима от огньове, автомобилните газове или например в препечена филийка.

Като се има предвид местоположението на ПАВ, изследователският екип предполага, че тези молекули се образуват, когато „мехур“ от вятър от централната звезда нахлуе в заобикалящия я газ.

Това може да е първото доказателство за образуването на ПАВ в богата на кислород планетарна мъглявина, което дава важна информация за детайлите на образуването на тези молекули.