Кометата 3I/ATLAS е „избягала“ от дебелия диск на Млечния път

През август 2025 г. космическата обсерватория на NASA SPHEREx проведе серия от наблюдения на междузвездния обект 3I/ATLAS.
По това време междузвездната комета се намираше на разстояние повече от три астрономически единици от Слънцето и се движеше със скорост 58 км/с по хиперболична траектория с ексцентрицитет 6,2.
Новите данни донесоха неочаквани резултати, които оспорват предишните представи на учените за произхода на този пришълец.
Неочаквано ниско съдържание на вода
Анализът на спектрите показа наличието на симетричен облак от въглероден диоксид (CO2) около обекта. Скоростта на загуба на маса се оценява на приблизително 70 кг/сек.
Много по-важен обаче е друг факт: не е открита вода в газообразно състояние. Това противоречи на по-ранни хипотези, според които 3I/ATLAS се смяташе за комета, богата на вода.
Учените отбелязват, че липсата на ярка кома от воден газ е загадъчна, тъй като обектът не е бил толкова далеч от така наречената „линия на водния лед“, където температурите са били достатъчно ниски, за да предизвикат кондензация на CO₂, но не и на вода.
Вероятно кометата е била подложена на интензивно въздействие на високи дози радиация, което е довело до изпаряване на водата спрямо CO₂, или пък е запазила вътрешни структури, които възпрепятстват проникването на топлина, като по този начин ограничават сублимацията на водата.
Използвайки симулации по метода Монте Карло и модела на галактическия потенциал GalPot, изследователите проследиха траекторията на обекта милиард години назад, определяйки средна възраст от 4,6 милиарда години и произход от района на дебелия диск на Млечния път.
Високата скорост на приближаване и хиперболичната орбита показват, че обектът е бил изхвърлен поради гравитационни взаимодействия, вероятно с планета-гигант, което му е придало достатъчен импулс, за да избяга извън пределите на родната си звездна система.
Огромни размери и смели хипотези
Една от най-удивителните находки е, че според данните от излъчването на дължина на вълната 1 µm, диаметърът на ядрото на 3I/ATLAS може да достига 46 км.
Това го прави милиони пъти по-масивен от първия известен междузвезден пътешественик, кометата 2I/Borisov.
Тази аномалия, заедно с факта, че траекторията на движение на обекта е подравнена с равнината на Слънчевата система, породи цяла поредица от въпроси.
Може ли този обект да е нещо различно от обикновена комета?
Някои учени не изключват дори най-смелите хипотези, например, че той има изкуствен извънземен произход.
Сега научната общност с нетърпение очаква публикуването на данните от друг мощен инструмент — космическия телескоп James Webb, който също е наблюдавал 3I/ATLAS.
Неговите уникални възможности могат да хвърлят светлина върху това какво всъщност се крие под външния слой на този мълчалив междузвезден посетител.
Окончателните заключения засега остават извън рамките на получените данни, отваряйки пространство за научни дебати и най-смели предположения.
По-рано разказахме за това какво представляват междузвездните обекти: природни тела или извънземни космически кораби.