Когато нашето Слънце умре, това не означава непременно край за цялата Слънчева система. Напротив, смъртта на звездата може да създаде условия за зараждането на нов живот.

Скорошно проучване показва, че дори мъртвите звезди, наречени бели джуджета, могат да имат планети с океани, а оттам – и с потенциални форми на живот.

През юни 2025 г. професорът по астрономия от Уисконсинския университет Джулиет Бекер публикува труд, който отговаря на важен въпрос: може ли изобщо да съществува океан, необходим за поддържане на живот, на планета, която се върти много близо до мъртва звезда?

Тази идея завладява учения още през 2020 г., когато екипътѝ открива първата планета, оцеляла в орбита около бяло джудже.

Бялото джудже е това, което остава от звезда като нашето Слънце, когато горивото ѝ за ядрени реакции се изчерпи.

То е изключително плътно: масата му е около половината от слънчевата, но е свита до размерите на Земята.

Идеята за търсене на живот около бели джуджета изглежда много обещаваща, тъй като във Вселената има огромен брой такива обекти.

Само в нашата галактика те наброяват около 10 милиарда, а с времето ще станат още повече, тъй като всяка звезда с малка маса в крайна сметка се превръща в бяло джудже.

Ако се окаже, че на планети около тях може да съществува живот, това значително ще разшири обхвата на търсене на извънземни цивилизации.

Астрономите вече знаят, че и тези звезди имат обитаема зона.

Това е разстоянието от звездата, на което на планетата не е нито твърде горещо, нито твърде студено, така че водата да може да остане в течно състояние.

При бледите бели джуджета обаче тази зона се намира от 10 до 100 пъти по-близо, отколкото при нашето Слънце.

Тази близост до звездата създава сериозен проблем – приливно нагряване.

То възниква, когато гравитацията на звездата привлича по различен начин близката и далечната страна на планетата.

В резултат на това планетата постоянно се свива и разтяга, а триенето в недрата ѝ генерира огромно количество топлина. Подобен ефект наблюдаваме и в нашата Слънчева система.

Например спътникът на Юпитер – Йо, постоянно се деформира поради гравитацията на планетата гигант и другите ѝ луни.

В резултат на това недрата му са нажежени, а на повърхността му има стотици активни вулкани, така че за вода там и дума не може да става.

Съществува обаче и друг пример – съседният спътник Европа.

Той също е подложен на приливно нагряване, но в по-малка степен, защото е по-далеч от Юпитер.

Тази топлина се оказва достатъчна, за да разтопи леда под повърхността му и да създаде гигантски подледен океан.

Нещо подобно може да се случва и на планетите около бели джуджета, смятат експерти. Основното е приливното нагряване да бъде умерено. Ако топлината е твърде много, планетата ще прегрее и ще загуби цялата си вода.

Но преди да попадне в обитаемата зона, планетата трябва да преживее смъртта на своята звезда.

Когато на звезда като Слънцето ѝ свърши водородът, тя се раздува и се превръща в червен гигант.

Радиусът ѝ се увеличава десетки и дори стотици пъти.

В нашата Слънчева система Слънцето в тази фаза ще погълне Меркурий, Венера и най-вероятно Земята.

За да оцелее, една планета първоначално трябва да се намира много далеч, приблизително на разстоянието на Юпитер или дори по-далеч.

След като звездата изхвърли външните си слоеве и се свие до бяло джудже, далечната планета късметлийка може да започне да се придвижва по-близо до своето светило и в крайна сметка да се озове в новата обитаема зона.

Компютърните симулации показват, че такъв сценарий е възможен.

Самият процес на „преместване“ обаче може да предизвика толкова силно приливно нагряване, че цялата вода на планетата просто да изкипи.

Новото изследване показва, че има изход.

Ако миграцията на планетата започне достатъчно късно, когато бялото джудже вече е успяло да изстине и не е толкова ярко, нагряването няма да бъде толкова силно.

В този случай планетата има всички шансове да запази океаните си и да се превърне в люлка на живота.

Засега астрономите все още не са открили земеподобни планети в обитаемите зони на бели джуджета, защото е много трудно да бъдат открити.

Основният метод за търсене, транзитният, работи по-зле. Учените търсят планети по леките спадове в яркостта на звездата, когато планета преминава пред нея.

Но тъй като самите бели джуджета са с размерите на планета, такова събитие е изключително трудно за забелязване.

Ако такива светове бъдат открити, това ще докаже, че животът във Вселената може да съществува дори след смъртта на звездата домакин, пише SciTechDaily.