Ново проучване на човешките комуникации в далечния Космос идентифицира регионите, където е най-вероятно да бъдат засечени сигнали от извънземен разум.

Ако извънземна цивилизация се опитваше да засече човешки сигнали, къде и кога би имала най-голям шанс да ги открие?

Неотдавнашно проучване на изследователи от Penn State и Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Южна Калифорния анализира времето и посоките на излъчваните от Земята сигнали в далечния Космос.

Те откриват закономерности, които не само разкриват как външни наблюдатели биха могли да ни засекат, но и помагат за усъвършенстването на нашите собствени стратегии в търсенето на извънземен разум (SETI).

„Хората комуникират предимно с космическите апарати и сонди, които сме изпратили да изучават други планети като Марс“, казва Пинчен Фан, докторант по астрономия и астрофизика в Penn State Eberly College of Science.

„Но планета като Марс не блокира цялото излъчване, така че далечен космически апарат или планета, разположени по пътя на тези междупланетни комуникации, биха могли потенциално да засекат „разпръскването“. Това би се случило, когато Земята и друга планета от Слънчевата система се подредят в една линия от тяхна гледна точка. Това предполага, че трябва да търсим подреждане на планети извън нашата Слънчева система, когато търсим извънземни комуникации.“

Контекст на SETI и техносигнатури

Статията на екипа е публикувана на 21 август 2025 г. в Astrophysical Journal Letters, като резултатите са представени същия ден и на симпозиума SETI на Penn State, организиран от Penn State Extraterrestrial Intelligence Center.

„Изследователите от SETI често претърсват Вселената за признаци на минали или настоящи технологии, наречени техносигнатури, като доказателство за интелигентен живот“, казва Фан.

„Анализът на посоката и честотата на нашите най-често използвани сигнали дава представа къде трябва да търсим, за да подобрим шансовете си за откриване на извънземни техносигнатури.“

За да проучат това, изследователите анализират данни от Deep Space Network (DSN) на НАСА – система от наземни антени, която позволява двупосочна радиокомуникация с космически апарати.

Чрез съпоставяне на записите от DSN с местоположението на апаратите, екипът определя както времето, така и посоката на сигналите, изпратени от Земята.

Въпреки че и други държави имат свои мрежи за далечен космос, изследователите отбелязват, че DSN на NASA е най-представителна, тъй като поддържа по-голямата част от изстреляните до момента мисии в далечния Космос.„

Модели на излъчване от Deep Space Network

„Deep Space Network на NASA осигурява ключовата връзка между Земята и нейните междупланетни мисии, като космическия апарат New Horizons, който сега се отдалечава от Слънчевата система, и космическия телескоп James Webb“, казва Джоузеф Лацио, научен сътрудник в JPL и съавтор на статията.

„Тя изпраща едни от най-силните и постоянни радиосигнали на човечеството в космоса, а публичните записи на нейните предавания позволиха на нашия екип да установи времевите и пространствени модели на тези излъчвания за последните 20 години.“

За това проучване изследователите се фокусират специално върху предаванията в далечния Космос, които включват сигнали, насочени към междупланетни апарати и космически телескопи.

Те не включват сигнали, предназначени за сателити в ниска околоземна орбита, тъй като те са много по-слаби и е малко вероятно да бъдат засечени от голямо разстояние.

Резултатите показват, че повечето сигнали в далечния Космос са насочени към апарати в близост до Марс.

Други чести цели включват апарати около други планети и телескопи, разположени в точките на Лагранж Слънце-Земя – стабилни региони в Космоса, където комбинираната гравитационна сила на Слънцето и Земята задържа сателитите в неподвижна позиция спрямо Земята.

Вероятност за извънземно засичане

„Въз основа на данни от последните 20 години установихме, че ако извънземен разум се намира на място, от което може да наблюдава подреждането на Земята и Марс, има 77% шанс да попадне на пътя на едно от нашите предавания – в пъти по-вероятно, отколкото да се намира на произволна позиция в произволен момент“, казва Фан.

„Ако може да наблюдава подреждане с друга планета от Слънчевата система, има 12% шанс да попадне на пътя на нашите предавания. Когато обаче не се наблюдава подреждане на планети, тези шансове са нищожни.“

За да подобрим собственото си търсене на техносигнатури, изследователите казват, че хората трябва да търсят подреждане на екзопланети – планети извън нашата Слънчева система – или поне моменти, когато екзопланетите се подреждат със своята звезда-домакин.

Астрономите често изучават екзопланети по време на подреждането им с тяхната звезда. Всъщност повечето от известните в момента екзопланети са открити чрез търсене на затъмняването на звезда, когато планета преминава пред нея, или транзитира, от гледна точка на Земята.

Разширяване на търсенето с бъдещи телескопи

„Тъй като обаче започваме да откриваме много екзопланети едва през последното десетилетие или две, не познаваме много системи с две или повече транзитиращи екзопланети“, казва Фан.

„С предстоящото изстрелване на космическия телескоп Nancy Grace Roman на НАСА очакваме да открием сто хиляди неоткрити досега екзопланети, така че нашата потенциална зона за търсене трябва значително да се увеличи.“

Тъй като нашата Слънчева система е сравнително плоска, като повечето планети обикалят в една и съща равнина, по-голямата част от предаванията на DSN се осъществяват в рамките на 5 градуса от орбиталната равнина на Земята, обясняват изследователите.

Ако Слънчевата система беше чиния за вечеря, върху която са разположени всички планети и обекти, човешките предавания биха следвали повърхността на чинията, вместо да се изстрелват в космоса под остър ъгъл.

Изследователският екип също така изчислява, че средностатистическо предаване от DSN може да бъде засечено на разстояние от около 23 светлинни години с помощта на телескопи като нашите.

Според тях, фокусирането на усилията върху слънчеви системи, които са в рамките на 23 светлинни години и чиято равнина е ориентирана с ръба си към Земята, може да подобри нашето търсене на извънземен разум.

Сега екипът планира да идентифицира тези системи и да определи колко често те биха могли да получават сигнали от Земята.

По-широки последици за бъдещите усилия на SETI

Откритите модели на предаване от DSN могат да се приложат и при търсене на лазерни предавания от екзопланети, казват изследователите, въпреки че отбелязват, че лазерите биха имали много по-малко разпръскване от радиопредаванията.

НАСА тества своята междупланетна лазерна комуникационна система, а извънземните цивилизации може да изберат да използват лазери вместо радиовълни.

„Хората са в самото начало на своето космическо пътешествие и докато навлизаме все по-навътре в нашата Слънчева система, нашите предавания към други планети само ще се увеличават“, казва Джейсън Райт, професор по астрономия и астрофизика в Penn State Eberly College of Science.

„Използвайки нашите собствени комуникации в далечния космос като отправна точка, ние определихме количествено как бъдещите търсения на извънземен разум могат да бъдат подобрени чрез фокусиране върху системи с определена ориентация и подреждане на планети.“

Източник: “Detecting Extraterrestrial Civilizations that Employ an Earth-level Deep Space Network” от Pinchen Fan, Jason T. Wright и T. Joseph W. Lazio, 21 август 2025 г., The Astrophysical Journal Letters.

DOI: 10.3847/2041-8213/adf6b0

Изследването е подкрепено с финансиране от програмата за изследователски грантове за екзопланети на НАСА и от Penn State Extraterrestrial Intelligence Center. Изчисленията за това изследване са извършени на суперкомпютъра Roar на Penn State Institute for Computational and Data Sciences.