В цялата Слънчева система единствено Земята притежава гъста атмосфера, течна вода и органична химия на повърхността си, които са необходими за зараждането на живот.

Преди милиарди години обаче, в ранната си история, Земята не е разполагала с подобни условия.

Мъглявината, от която са се образували планетите, е била богата на летливи елементи. Но високите температури във вътрешната част на Слънчевата система са възпрепятствали тяхната кондензация.

По този начин тези елементи са останали предимно в газообразно състояние, пише Science Alert.

Ето защо най-важните елементи за развитието на живота не са станали част от твърдите скали, от които са се формирали вътрешните планети на Слънчевата система.

Необходимите за живота елементи са се запазили само в небесни тела, образували се по-далеч от Слънцето.

Това повдига важния въпрос как и кога градивните елементи на живота са се появили на Земята.

Учени от университета в Берн са установили, че необходимият химичен състав на Земята се е появил едва 3 милиона години след нейното формиране.

Преди това нашата планета е била „стерилно чиста“, подобно на други необитаеми планети.

Отбелязва се, че Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години.

Резултатите от изследването показват, че всички необходими за живота компоненти, като вода, въглеродни съединения, сяра и други, са били донесени на Земята по-късно, в резултат на космически сблъсък.

Екипът от учени е изследвал съдържанието на два изотопа – манган-53 (53Mn) и хром-53 (53Cr) – в метеорити и проби от земни скали.

След това учените са изчислили времето, необходимо за формирането на химичния състав на Земята.

Тези изчисления са помогнали да се определи възрастта на елементите и да се изведе химическият подпис на ранната Земя.

Анализът показва, че познатият ни състав на Земята се е формирал по-малко от 3 милиона години след образуването на Слънчевата система.

„За определяне на точната възраст беше използвана високоточна система за измерване на времето, която се основава на радиоактивното разпадане на манган-53. Този изотоп е присъствал в ранната Слънчева система и се е разпаднал до хром-53 с период на полуразпад от около 3,8 милиона години“, казва съавторът на изследването от университета в Берн, Паскал Круташ.

Слънчевата система се е образувала преди около 4,5 милиарда години.

Но на Земята са ѝ били необходими само около 3 милиона години, за да формира нужните химични свойства, което е изненадващо бързо.

Това несъответствие потвърждава хипотезата, че системата Земя-Луна се е формирала в резултат на гигантски сблъсък преди около 4,5 милиарда години.

Този космически обект е бил с размери, нещо средно между ранната Земя и Марс.

Известно е също, че тази протопланета, наричана Тея, се е образувала в по-отдалечените части на Слънчевата система.

Поради това нейният състав е трябвало да включва повече летливи елементи, включително вода.

С други думи, анализът показва, че ранната Земя е била суха и скалиста планета.

Но след сблъсъка с Тея на нея са се появили нови химични елементи, които са направили живота възможен.

„Земята дължи своята годност за живот не на процес на непрекъснато развитие, а на случайно събитие – сблъсък с извънземно тяло, богато на вода. Това също така показва, че годните за живот планети далеч не са нещо, което се подразбира от само себе си“, обобщава един от авторите на изследването.