Звуковият пейзаж на Земята постепенно се е променял заедно с трансформацията на самата планета. Но през последните две столетия той се е изменил до неузнаваемост.

Учените се опасяват, че в близко бъдеще тези нови звуци могат напълно да заглушат оригиналната симфония на океана.

Океаните на Земята винаги са били див свят от звуци.

Симфония от животински викове, дъжд, удрящ повърхността, грохот на откъсващ се лед и вълни, съскане на мехурчета. Тътен на подводни земетресения и дори тайнствени крякания.

Но с трансформацията на планетата, се е променял и звуковият пейзаж на Световния океан, пише Popular Science.

Наблюденията показват, че само през последните две столетия звукът на океана се е променил драстично. Станал е по-силен и хаотичен поради какафонията от антропогенен шум.

Световното корабоплаване, сеизмичните проучвания за добив на нефт и газ, морското строителство и сондажи, нарастващата заплаха от дълбоководен добив на полезни изкопаеми… Всичко това изпълва морета с постоянен, разрушителен звук.

Изследователите се опасяват, че този нарастващ шум заплашва да заглуши гласовете на самия океан.

История на звуковия пейзаж на океана

С началото на индустриалната революция параходите започват да кръстосват океаните, създавайки постоянен нискочестотен шум от двигатели и витла.

Към 1950 г. корабоплаването се е увеличило пет пъти. Корабите са станали по-големи, а витлата – по-шумни.

В периода между 1964 и 2004 г. нивото на фоновия шум в диапазона 30–50 Hz се е увеличило десетократно.

А от 2004 г. насам световният корабен флот е нараснал с около 110%.

Изследванията показват, че изменението на климата също променя акустичния сценарий на океана.

С повишаването на температурите учените са установили, че звукът се разпространява по-далеч. А повишаването на киселинността променя самата химия на вибрациите, разпространяващи се в солената вода, преобразявайки пътищата на песните и ехото.

В същото време изтъняването на ледените шапки образува странни акустични тавани, задържайки звука в плитки слоеве, където той се отразява и задържа.

Антропогенните звуци се разнасят из моретата, заглушавайки фините ехолокационни сигнали и викове на морските обитатели.

За сравнение, средностатистически товарен кораб издава постоянен шум с честота от 20 до 200 херца.

Песните на океанските обитатели са под заплаха

Тъй като водата е по-плътна и устойчива среда от въздуха, тя пречупва и заглушава светлината и звука по начини, с които сухоземният живот никога не се сблъсква.

На дълбочина над 100 метра почти цялата слънчева светлина изчезва. Животът във водната шир е трябвало да се научи да „вижда“ по други начини.

В продължение на хилядолетия животните са усъвършенствали слуха и способности, подобни на сонар, за да разчитат заобикалящия ги свят чрез вибрации и ехо.

Изследванията вече са показали, че такъв шум е особено важен за комуникацията на китоподобните. Те го използват за навигация, лов, чифтосване и установяване на социални връзки.

Хората отдавна изучават ехолокацията, отбелязвайки как делфините и някои китове издават щракания и слушат завръщащото се ехо, за да съставят карта на своя свят.

И все пак, същата зависимост от звука, която прави комуникацията им толкова впечатляваща, ги прави и особено уязвими към антропогенния шум, нахлуващ в тяхната среда.

Силният шум може да наруши ловното и социалното поведение на делфините.

Китовете пък могат да започнат да променят миграционните си маршрути. И да напускат критично важни местообитания заради силния шум.

Някои китове са се оказвали на сушата или са се сблъсквали с кораби, когато са били потиснати от антропогенния шум.

Други са били принудени напълно да спрат да пеят, което е било опасно.

Учените също така смятат, че морските леопарди, например, организират песните си с удивително чувство за ред.

Всеки размножителен сезон мъжките морски леопарди се гмуркат под леда и в продължение на часове повтарят дълги, самотни последователности от пет различни типа звуци.

Изследователите са анализирали тези модели и са открили, че подводните арии на тюлените са по-структурирани от подсвиркванията на делфините или песните на гърбатите китове.

Те също така са по-малко строги от човешката музика.

Всъщност, показателите се оказали в същия статистически диапазон като детските стихчета, където повторението и предсказуемостта помагат за предаването и запомнянето на посланието.

Според специалист по морска биоакустика от университета на Нов Южен Уелс в Австралия, тези звукови комбинации всъщност поставят морските леопарди наравно с хората.

Когато виковете им са били сравнени с всичко – от бърборенето на катеричи маймуни до мелодиите на The Beatles, техните песни са демонстрирали баланс между случайност и ред. Това предполага, че за комуникацията е важен не само репертоарът, но и стилът.