Експерименти на Земята показват, че някои често срещани видове бактерии и гъбички биха могли да оцелеят няколко дни на повърхността на Луната.

Това предполага, че по време земните мисии трябва да бъдат взети по-строги предпазни мерки за избягване на замърсяване.

Луната може да се окаже по-гостоприемна за живот, отколкото сме предполагали, което увеличава риска бъдещите лунни мисии да замърсят нейната безжизнена повърхност.

Космическите мисии трябва да следват политики за „планетарна защита“.

Така ще бъде избегнато замърсяването на други тела в Слънчевата система с микроби от Земята.

Подобно замърсяване би могло да ни подведе, че на тези места съществуват собствени форми на живот, пише NewScientist.

Много от защитните механизми, които имаме на Земята, като атмосферата и магнитното поле, липсват на Луната.

В резултат на това повърхността ѝ е изложена на високоенергийни частици от Космоса, екстремни температури и смъртоносна ултравиолетова светлина от слънцето.

Това я превръща в сурова среда за оцеляване на организми, предупреждават специалистите.