Палеонтолози от Университета в Бристол официално идентифицираха нов вид динозавър от триасовите фосилни пластове в Южен Уелс, близо до Пенарт.

Това се случва повече от 125 години след първоначалното откритие на екземпляра.

Използвайки съвременни техники за цифрово сканиране, изследователите успяха да хвърлят нова светлина върху фосилната челюст.

Тя е известна от 1899 г. и е изложена в Националния музей на Уелс от много години.

Фосилът се състои от естествени отпечатъци на челюстта в скалата, а оригиналната кост е изчезнала.

Така, с помощта на фотосканиране, студентът по палеонтология Оуайн Еванс успя да направи перфектна 3D цифрова реконструкция. А тя позволи подробно проучване.

„Този екземпляр е споменаван многократно в научни статии, но все още не беше успешно идентифициран – дори не бяхме сигурни дали е динозавър. През 1899 г. Едвин Тъли Нютон го кръсти Zanclodon cambrensis, но ние знаехме, че името Zanclodon е било изоставено, тъй като се отнасяше за широка гама от ранни влечуги. Затова го кръстихме на Нютон, наричайки го Newtonsaurus. Той се различава от всички други динозаври от онова време и се нуждае от отличително име“, обясни Оуайн Еванс.

„Естествените отпечатъци на вътрешната и външната страна на челюстната кост показват удивителни детайли – всяка бразда, гребен, зъб и дори назъбванията по краищата на зъбите. Решихме да използваме цифрова фотография, за да създадем 3D модел“, посочи проф. Майкъл Дж. Бентън.

„Започнахме с повърхностно сканиране на фосила с помощта на фотограметрия. След като получихме цифровото сканиране, го обърнахме – което по същество ни даде цифрово негативно изображение на формата. След това остана само да слеем двете страни и да анализираме анатомията оттам. Цифровата реконструкция, която извличаме от екземпляра, дава много по-добра представа за това как е изглеждала оригиналната структура на костта“, разясни Бентън.

Сега, когато фосилът може да бъде изследван, екипът успява да използва неговата анатомия, за да определи мястото му в родословното дърво на влечугите.

И най-важното – да установи дали е бил динозавър или не.

Оуайн Еванс добави: „Сега можем да потвърдим, че този образец най-вероятно е принадлежал на голям хищен теропод динозавър, който е обитавал бреговете на Южен Уелс през късния триас. Той има някои определено уникални динозавърски характеристики в разположението на зъбите и е теропод – хищен, месояден динозавър.“ В противен случай, той се намира близо до произхода на двете основни раздели на тероподите, Coelophysoidea и Averostra.“

Най-неочакван е размерът на животното.

Запазената челюст е с дължина 28 см, а това е само предната половина, така че първоначално челюстта е била с дължина 60 см, което съответства на динозавър с дължина на тялото 5-7 метра.

Това е необичайно голям размер за триаски теропод, повечето от които са били с половината размер или по-малки.

„Тези исторически екземпляри са от жизненоважно значение за палеонтологията и често дават нови и вълнуващи резултати – дори и да са престоявали в колекции в продължение на години. Викторианците бяха очаровани от фосилните находки и търсеха фосили из цяла Великобритания“, обяснява Синди Хауелс от Националния музей на Уелс.

„Новото описание на Newtonsaurus cambrensis отново подчертава значението на Уелс в палеонтологичните изследвания. Тези триасови пластове са редки в световен мащаб, но в Уелс има няколко такива. Много е вероятно да има и друг динозавър, който чака да бъде открит“, допълва Хауелс.