Ледените гейзери на Енцелад изхвърлят химични съединения, които намекват за потенциално наличие на живот в подповърхностния океан на луната на Сатурн.

Ново проучване обаче предполага, че някои от съединенията в тези струи може да са се образували под въздействието на високоенергийна радиация над повърхността.

Изследователите представиха откритията си по време на съвместната среща на Europlanet Science Congress и Отдела за планетарни науки на Американското астрономическо дружество в Хелзинки.

„Трябва да бъдем внимателни, когато разсъждаваме за обитаемостта на Енцелад, защото произходът [на съединенията] може да не е непременно от подповърхностния океан“, казва планетарният учен Грейс Ричардс от Националния институт по астрофизика в Рим.

Ричардс и нейните колеги също така пишат за изследването си в Planetary and Space Science от 15 октомври.

Когато космическият апарат на НАСА – „Касини“, който изследва Сатурн и неговите луни от 2004 до 2017 г., прелетя през струите от лед и вода, изхвърляни от гейзери близо до Южния полюс на Енцелад, сондата откри органични съединения. А именно въглеродни градивни елементи на живота.

Предполага се, че живите организми се нуждаят от течна вода

Гейзерите предоставят начин за изследване на океана под ледената обвивка на луната за признаци на живот или негови предшественици.

Ричардс обаче е искала да установи дали някои вещества в и около струите произхождат извън океана.

Навлизащата радиация от обкръжението на Сатурн би могла да предизвика подобни химични реакции над повърхността.

Ричардс и нейните колеги създават лед от вода, въглероден диоксид, метан и амоняк при температура от около –200° по Целзий, каквато е средната температура на повърхността на луната, и го облъчват със заредени частици.

След това екипът нагрява облъчения лед до около –100° C, за да имитира по-топлите места на луната, превръщайки леда в газ и освобождавайки уловените в него молекули.

Газовите компоненти и дължините на вълните на светлината, погълнати от леда, разкриват, че експериментите са произвели някои прости органични съединения, като ацетилен.

Химичните реакции с тези компоненти могат да създадат сложни молекули, които биха могли да доведат до живот, твърди Ричардс.

Някои от създадените в лабораторията молекули съвпадат с тези, открити в струите на Енцелад.

Това води до предположенията, че тези вещества може все пак да не произхождат от подповърхностния океан на луната.

Това не изключва възможността за възникване на микробен живот на Енцелад.

Но изследователите трябва да бъдат предпазливи при тълкуването на молекули, които биха могли да предполагат наличие на живот – поне някои от тях може да не са свързани с биология.