Когато мислим за силите, оформили нашата планета, в съзнанието ни изникват вулкани и движението на континентите.

Едно ново изследване обаче посочва един още по-грандиозен архитект – самата ни галактика, Млечният път.

Геоложката история на Земята може да е била написана в нейните спирални ръкави, а доказателствата за това са скрити в миниатюрни кристали.

Преди тази смела идея си оставаше теоретична поради пропуски в геоложките данни.

Сега обаче международен екип от учени е открил убедителни доказателства, сравнявайки карти на разпределението на водорода в галактиката с химичния състав на древни минерали. Резултатите са публикувани в списание Physical Review Research.

Земни капсули на времето

Астрономите използват неутралния водород като своеобразен космически маркер.

Той излъчва радиовълни, които проникват през космическия прах и позволяват да се видят спиралните ръкави на нашата галактика.

Тези ръкави не са твърди структури, а вълни на плътност, подобни на космически задръствания.

Нашата Слънчева система, обикаляйки около центъра на галактиката, периодично преминава през тях приблизително на всеки 200 милиона години.

Ключът към разгадаването на мистерията се оказват кристалите циркон – изключително здрави минерали, които се образуват в магмата.

Те са истински капсули на времето, съхраняващи в продължение на милиарди години информация за условията на своето формиране.

Особено важни са кислородните изотопи в тях, които показват произхода на магмата.

Впечатляваща корелация

В новото изследване учените директно сравняват записите на кислородни изотопи от циркони с данни за плътността на водорода по орбитата на Слънчевата система.

Резултатът се оказва впечатляващ: периодите, когато нашата система е преминавала през плътни спирални ръкави, ясно съвпадат с пикове на химическа „хаотичност“ в кристалите.

Земната кора е била подложена на сътресения именно тогава, когато сме се озовавали в галактическите ръкави.

Как галактическите ръкави биха могли да повлияят на геологията на Земята? Най-вероятният механизъм се смята, че е въздействието върху кометите.

Когато Слънчевата система се потопи в даден ръкав, гравитацията може да наруши стабилността на облака на Оорт – отдалечено хранилище на ледени тела.

Това може да предизвика „бомбардировка“ на Земята с комети. Мощните удари са освобождавали колосална енергия, разтопявали са скали и са оставяли следи, които цирконите са записали за милиарди години.

Нова визия за планетата

Това откритие има дълбоки последици. То разширява нашето разбиране за еволюцията на планетите, като посочва връзката между космическите цикли и земните процеси.

Отсега нататък, за да разберем напълно нашата планета, трябва да погледнем далеч отвъд нейните предели, към структурите на галактиката.

Тези знания могат да хвърлят светлина върху формирането на кората, пригодността на средата за живот и дори неговия произход.

Разбира се, корелацията все още не доказва причинно-следствена връзка и е трудно да се разграничи влиянието на космоса от вътрешните процеси на Земята.

Но новите доказателства са изключително убедителни.

Миниатюрните циркони, по-малки от песъчинка, се превърнаха в мост между геологията и астрофизиката, отваряйки нова страница в историята на нашата планета.