Учени споделиха нова теория за образуването на Меркурий, която би могла да обясни неговото необичайно голямо желязно ядро.

Според тях планетата се е формирала след сблъсък на две тела с приблизително еднакъв размер, а не с различен, както се смяташе досега.

Формирането на Меркурий

Ядрото на Меркурий е изключително голямо, като съставлява 70% от масата на планетата.

За сравнение, при Земята или Венера това съотношение е значително по-ниско.

Наскоро международен екип от учени проведе изследване, което обяснява как би могла да се формира такава планета. Статията е публикувана в списанието Nature Astronomy.

Всъщност учените отдавна разполагат с теория, която обяснява как Меркурий е придобил голямото си ядро.

Тя предполага, че в ранен етап от формирането си той се е сблъскал с тяло със значително по-малък, но все пак голям размер. Ударът е отнесъл част от леките елементи, докато делът на тежките, напротив, се е увеличил.

Проблемът с тази теория е, че сблъсъците между тела с различен размер в ранната Слънчева система са били сравнително рядко явление.

Значително по-вероятен е вариантът Меркурий да се е сблъскал с обект с приблизително същия размер като неговия.

Какво показва симулацията

Но може ли сблъсъкът на две еднакви тела наистина да доведе до формирането на голямо ядро? За да проверят това предположение, учените са използвали компютърна симулация, базирана на хидродинамика на гладките частици.

Този метод се прилага в астрофизиката от много отдавна.

При него физическите тела се разглеждат като съвкупност от отделни малки частици, които заедно се държат като течност в безтегловност: могат да се разпръскват или да се събират.

Симулацията потвърждава, че в ситуация, при която в ранната Слънчева система е съществувала голяма популация от протопланети, образуването на Меркурий чрез сблъсък на две от тях е напълно вероятно.

При такъв сценарий е възможно да се е формирало и голямо, тежко ядро.

Освен това този модел обяснява много по-добре къде са отишли отломките, съдържащи по-голямата част от масата на леките компоненти на двете тела.

Поради голямата енергия на взрива и значителната близост на орбитите, всички те може да са паднали върху Венера.