Погледната от небето, слънчевата електроцентрала Ivanpah в пустинята Мохаве в Калифорния (САЩ) напомня на футуристична мечта.

От гледна точка на крайния резултат обаче, това съвсем не е така.

Изграждането на слънчевата електроцентрала, състояща се от три 140-метрови кули и хиляди компютърно управляеми огледала-хелиостати, струва на американските данъкоплатци приблизително 2,2 милиарда долара.

Строителството започва през 2010 г. и е завършено през 2014 г.

Сега се планира затварянето ѝ през 2026 г. поради неефективно производство на слънчева енергия, съобщава New York Post.

През 2011 г. Министерството на енергетиката на САЩ предоставя три федерални гаранции по заеми на стойност 1,6 милиарда долара за проекта, а министърът на енергетиката Ърнест Монис го нарича „пример за това как Америка се превръща в световен лидер в областта на слънчевата енергетика“.

На 100 км югозападно от Лас Вегас, на територия от 1300 хектара в пустинята, са инсталирани около 173 500 хелиостата.

Те са настроени с помощта на компютър за максимално улавяне на слънчевите лъчи.

Компютърно управляваните огледала са способни да отразяват слънчевата светлина при колосални температури.

През 2014 г. станцията започва работа

Тогава тя е смятана за най-голямата слънчева електроцентрала в света и изглежда като напълно жизнеспособно решение в областта на възобновяемата енергия.

„Идеята беше да се използва слънцето за получаване на топлина. Огледалата отразяват слънчевата топлина към приемник, монтиран на върха на кулата. Той нагрява течност. В резултат се образува пара, която задвижва обикновена парна турбина“, разказва консултантът по алтернативна енергетика Едуард Смелоф.

С промяната на пазара електроцентралата не успява да се конкурира с по-нови и по-евтини начини за добив на слънчева енергия.

„Тя просто не се мащабира. Това е остаряла технология, която вече е изпреварена от слънчевата фотоволтаична технология“, казва Смелоф.

Последната използва полупроводников материал за преобразуване на слънчевата светлина в енергия чрез оптимизиран процес.

На този принцип работят слънчевите панели, които виждаме по покривите на много жилищни сгради или в безкрайни редици из цялата пустиня.

Изявление на тексаската компания NRG Energy, която е партньор на Ivanpah и най-големият инвеститор с вложени 300 милиона долара, съвпада с гледната точка на Смелоф: „Когато през 2009 г. бяха подписани споразуменията за закупуване на електроенергия, цените бяха конкурентни, но технологичният напредък доведе до появата на по-ефективни, икономични и гъвкави варианти за производство на надеждна чиста енергия“.

Според главния изпълнителен директор на Американския енергиен институт Джейсън Айзък, електроцентралата „така и не изпълни обещанията си, произвеждайки по-малко електроенергия от очакваното и същевременно разчитайки на природен газ, за да поддържа работата си“.

Ivanpah не просто се оказа неефективна и скъпа – тя е и опасна за природата

По данни на Асоциацията на ветеринарите-орнитолози, електроцентралата „предполагаемо е причина за смъртта на поне 6000 птици всяка година“.

Те биват изпичани, „ако летят там, където отражението е насочено към кулата“, пояснява Смелоф.

Експерти предлагат в „зелената“ енергетика да се използват частни инвестиции, а не бюджетни средства.

В доклад на Световния икономически форум, публикуван тази година, се отбелязва, че частните инвеститори могат да бъдат по-гъвкави в използването на нови технологии в сравнение с държавата.