Морето на яснотата е с 300 млн. години по-старо: Какво разкри анализ на проба от „Аполо 17“

Миниатюрна скална проба, донесена от мисията „Аполо 17“ през 1972 г., промени представите на учените за древните сблъсъци на Луната половин век по-късно.
Образецът, носещ името 76535, се е формирал на почти 50 км под повърхността, но въпреки това не показва следи от силни ударни деформации.
Дълго време се смяташе, че той може да е бил изхвърлен от гигантския кратер „Южен полюс – Ейткън“. Но проведено ново изследване показва нещо друго.
Екип, ръководен от Евън Бьонес от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“, е симулирал образуването на големи кратери с помощта на суперкомпютри.
Оказва се, че ударът, формирал басейна на Морето на яснотата (Mare Serenitatis) от видимата страна на Луната, е могъл да „издигне“ скалата от дълбините по време на срутването на скалните маси – плавно и без разрушителни сътресения.
Това откритие измества датата на удара, създал Морето на Яснотата, допреди 4,25 милиарда години – с около 300 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Подобна промяна пренаписва цялата картина на ранната история на Луната и Земята
Именно по лунните кратери и басейни учените калибрират хронологията на бомбардировките във вътрешната част на Слънчевата система.
„Тази скала е като капсула на времето от зората на лунната история“, казва Бьонес.
Новите данни предполагат, че и други големи лунни басейни може да се окажат по-стари, отколкото се е смятало досега.