Пазарът на хуманоидна роботика, в който днес се инвестират милиарди долари, се ръководи от красиви обещания, а не от инженерната реалност, заяви Родни Брукс, дългогодишен професор в MIT.

В ново есе той нарича „чиста самозаблуда“ надеждата хуманоидите бързо да се научат на човешка сръчност от видеозаписи с хора. И след това безпроблемно да бъдат поставени „вместо човек“ в производството.

Според Брукс, индустрията се сблъсква с фундаментални проблеми. Осезание, силово усещане и безопасност. В тези области засега липсват както необходимите данни, така и надеждни решения.

Основният аргумент на Брукс е сензориката

Човешката ръка е фина система с около 17 000 специализирани рецептора и хиляди сензори по върховете на пръстите.

Роботите просто нямат с какво да компенсират липсата на тактилна информация на такова ниво.

Машинното обучение през последните години постигна пробив в речта и зрението, защото се основаваше на десетилетия натрупани и внимателно етикетирани данни.

За осезанието нищо подобно не е създадено.

Няма мащабни набори от тактилни измервания, нито единни стандарти.

Затова и лабораторните демонстрации трудно се превръщат в стабилна работа в склад или на конвейер.

„Преди да мечтаем за сръчност, трябва да се научим да „усещаме“ света с ръце“, обобщава той.

Не по-малко важен е и въпросът за безопасността

Двукраките машини изразходват много енергия само за да не паднат.

Колкото по-голям е роботът, толкова по-опасно е падането му. Ако размерите се увеличат двойно, запасът от кинетична енергия при загуба на равновесие ще нарасне приблизително осем пъти.

За предприятията това означава реални рискове за хората и сериозни бариери пред сертифицирането.

Затова Брукс смята, че в хоризонта на следващите 10–15 години най-успешни ще се окажат не „копията на човека“, а практичните машини.

По-често на колела, с няколко ръце, с тясно специализирани сензори. Външно все по-малко приличащи на хора, но много по-полезни за конкретни задачи.

Изявленията на Брукс са адресирани към най-големите играчи на формиращия се пазар и техните инвеститори.

Tesla показва видео, в което нейният Optimus сгъва тениски, а инженери записват „житейски“ манипулации с камери, надявайки се да ги пренесат върху робота.

Стартъпът Figure, подкрепен от Microsoft и фонда на OpenAI, първо обяви сътрудничество с OpenAI, а след това съобщи за „пробив“ със собствен модел — и продължи по своя път.

През септември Figure привлече над 1 милиард долара, а оценката на компанията достигна 39 милиарда долара. Космически цифри за отрасъл, в който серийните внедрявания все още са единици.

Стартъпът Apptronik, събрал стотици милиони, сключи съюз с Google DeepMind, обещавайки да „обедини напреднал ИИ с напреднал хардуер“.

За Брукс всичко това са преди всичко големи очаквания на капиталовия пазар, които засега не се потвърждават от инженерната практика.

Съмненията се засилват и от резултатите от „наземни“ изпитания на инструменти с изкуствен интелект в сродни области.

Това лято неправителствената организация METR ангажира 16 опитни разработчици, даде им 246 реални задачи и сравни скоростта на работа с и без помощници, базирани на ИИ.

Оказа се, че средно с ИИ решаването на задачите е отнемало с 19% повече време, въпреки че самите участници са били убедени, че са се ускорили с около 20%.

Изводът е предпазлив, но показателен: усещането за „умен помощник“ и фактическата производителност не са едно и също нещо.

Ключовата мисъл на Брукс е проста и тъжна за инвеститорите.

Роботиката не е реклама и презентации, а физика, материали, сензори, силова електроника и години на усъвършенстване.

За да могат роботите уверено да хващат, преместват и завинтват, те трябва да се научат да усещат контакт; да разпознават триене; да предвиждат изплъзване на захвата. И мигновено да пренастройват траекторията си.

Докато инженерите не разполагат с масиви от тактилни данни и стандартизирани методики за обучение, опитите за „трениране“ на роботи с видеоклипове няма да дадат промишлен резултат.

Освен това остава нерешена темата за съвместната работа с човека.

Падането на пълноразмерен двукрак робот не е зрелище, а опасен инцидент.

Т.е. след период на оглушителни инвестиционни рундове пазарът ще отсее подходите, които не водят до сериен продукт.

Ще победят не най-„човекоподобните“ роботи, а най-полезните.

Мобилни платформи с високо надеждни манипулатори, наситени със сензори и способни без суетене да правят едно и също нещо правилно милиони пъти.

„Внедряването в голям мащаб отнема десетилетия“, напомня Брукс и призовава прогресът да се измерва не с шум, а с факти.