Повечето астероиди, които са достатъчно близо до Земята, произхождат от Главния астероиден пояс – пръстен, обикалящ около Слънцето между орбитите на Марс и Юпитер.

Учени са установили, че астероидният пояс бавно изчезва и са изчислили скоростта на загуба на маса на тази структура поради сблъсъци и гравитационно влияние.

Те също така са определили къде отиват изхвърлените астероиди.

Главният астероиден пояс се счита за струпване на скали, които така и не са се превърнали в планета преди 4,6 милиарда години по време на формирането на Слънчевата система.

Гравитационното влияние на Юпитер е попречило на този процес.

В резултат на това са започнали разрушителни сблъсъци между космическите скали.

Смята се, че това, което е останало днес в главния астероиден пояс, съдържа само около 3% от масата на Луната, разпръсната на милиони километри.

Гравитационните резонанси – области в Космоса, където орбиталните периоди на астероидите създават редовни взаимодействия с Юпитер, Сатурн и дори Марс, водят до дестабилизиране на орбитите на космическите скали.

В резултат на това астероидите биват изхвърлени от главния пояс.

Част от тях се насочват към Юпитер, а друга част – по-близо до Земята.

Астероидите, които не напускат главния пояс, бавно се превръщат в метеоритен прах в резултат на сблъсъци.

Астрономите са изчислили колко бързо се случва загубата на маса в Главния астероиден пояс.

Главният астероиден пояс губи приблизително 0,0088% от масата, която все още участва в сблъсъци

Това може да изглежда като малка цифра, но представлява значително количество материал, като се имат предвид огромните времеви мащаби на еволюцията на Слънчевата система.

Изследването показва как се разпределя загубената маса, която се насочва към вътрешната част на Слънчевата система.

Приблизително 20% от масата се отделя под формата на астероиди и метеорити

Те понякога пресичат орбитата на Земята и дори навлизат в атмосферата на нашата планета.

Останалите 80% от масата, поради взаимни сблъсъци, се превръщат в метеоритен прах.

Той кръжи около Слънцето и благодарение на него на Земята понякога след залез или преди изгрев може да се наблюдава зодиакална светлина.

Разбирането на загубата на маса от астероидния пояс е пряко свързано с еволюцията на Земята.

Не всички големи астероиди са изчезвали в Космоса в миналото. Част от тях са се превръщали в скали, които са падали на Земята.

Според учените, преди около 3,5 милиарда години Главният астероиден пояс е имал приблизително 50% по-голяма маса. А скоростта на загуба на маса е била около 2 пъти по-висока.

Това съвпада с геоложките данни, получени от Луната и Земята, които показват намаляване на броя на паданията на астероиди през последните няколко милиарда години.

Въпреки че Главният астероиден пояс се счита за постоянен компонент на Слънчевата система, учените твърдят, че тази структура се променя. И бавно изчезва в продължение на милиарди години.

В бъдеще астероидният пояс може напълно да изчезне.

Изследването е публикувано на сървъра за препринти arXiv, съобщава ScienceAlert.