Още през 1871 г. Чарлз Дарвин предполага, че говоримият език произлиза от инстинктивни звуци. Това са писъци или викове, които хората са се научили да имитират и променят за конкретни цели.

Днес учени твърдят, че групи птици по целия свят може би доказват тази теория.

Изследване, публикувано в сп. Nature Ecology and Evolution, установява, че 21 различни вида птици, обхващащи няколко континента и милиони години еволюция, издават почти идентични звуци. Те служат като предупреждение срещу гнездовите паразити.

„Това показва, че функцията на тази вокализация е да улесни комуникацията между видовете, а не само в рамките на един вид“, твърди Уилям Фийни, цитиран от New Scientist.

Интересен факт: Езиковите способности на враните

В проучване от 2022 г. се твърди, че враните могат да разберат концепция за формиране на модели, наречена „рекурсия“. Някога лингвистите са я смятали за уникална за човешкия език.

Гнездовите паразити са видове, които принуждават други да отглеждат малките им.

При птиците това включва кукувиците, които снасят яйцата си в гнездата на други видове. Птиците в гнездото са оставени да отглеждат малките кукувици, които убиват другото, истинско потомство.

В отговор на това, например, видът superb fairy-wren в Австралия е развил специфичен сигнал. Той предупреждава близките птици от същия вид да дойдат и да атакуват гнездовия паразит.

Когато изследователите забелязват подобен сигнал и при други видове, решават да сравнят данни от цял свят. Това е описано в изследване, публикувано в The Conversation.

„Ако този сигнал е нещо като „универсална дума“ за гнездови паразит сред птиците, би трябвало да очакваме различните видове да реагират еднакво, когато го чуят. Дори когато е издаден от вид, който никога не са виждали“, пишат авторите.

„Открихме точно това: когато пуснахме записи на сигнали от Австралия на птици в Китай (и обратно), те реагираха по същия начин“, споделят експертите.

Общият предупредителен сигнал съществува при птици от Швеция до Замбия

Някои имат сходна еволюционна история. Но други не са имали общ прародител повече от 50 милиона години, отбелязват авторите.

Вместо това птиците са свързани от присъствието на гнездови паразити.

Всички 21 вида, които издават сигнала за тревога, често живеят в райони с висока концентрация на гнездови паразити.

Това предполага, че сигналът се е развил като начин за обединение срещу заплахата между видовете, казва Джеймс Кенърли, постдокторант в Cornell Lab of Ornithology.

„Еволюцията на тази хленчеща вокализация влияе върху моделите на съвместно поведение между птици по целия свят“, добавя Кенърли.

Пернатите, които живеят в райони без гнездови паразити, не издават този сигнал.

Но когато са изложени на него в подходящ контекст, те също се научават да го издават в отговор на гнездовите паразити.

Резултатите предполагат, че сигналът за тревога има както вродени, така и заучени характеристики. Реакцията на сигнала чрез изследване на заплахата е вродена, докато издаването на хленчещия звук при правилните обстоятелства е заучено.

Това отразява способността на птиците да свързват определени поведения или обстоятелства със звуци. Черта, която „поставя под въпрос дългогодишни предположения за рязкото разделение между комуникационните системи на животните и човешкия език“.

„Очарователното в този сигнал е, че той представлява междинна точка между инстинктивните вокализации, които често виждаме при животните, и напълно заучените езикови единици, като човешките думи“, споделя Фийни.

Авторите на изследването предполагат, че Дарвин може да е бил прав относно еволюцията на човешкия език.

Роб Маграт, поведенчески еколог от Australian National University, който не е участвал в проучването, казва пред New Scientist, че това изследване може да промени начина, по който гледаме на езика в по-широк смисъл. Сигналите изглежда се отнасят до конкретни заплахи, а не до общо вътрешно усещане за страх.

„Тази референтност означава, че подобни сигнали са сродни на човешките думи, които често се отнасят до външни обекти или събития“, казва той.

„Така че комуникацията при животните и човешкият език изглежда са в континуум, а не „езикът“ да е уникална човешка черта.“