Международен екип от астрономи е получил първото радиоизображение, показващо две черни дупки, обикалящи една около друга.

Наблюдението ясно потвърждава съществуването на двойки свръхмасивни черни дупки. Преди това са били заснемани само единични обекти. Изследването е публикувано в „Астрофизически журнал“.

Учените са се фокусирали върху квазара OJ287, изключително ярко галактическо ядро, чиято светлина се произвежда, когато свръхмасивна черна дупка консумира околния газ и прах.

Екипът е успял да открие два източника в центъра на този квазар в радиоизображението, съответстващи на позициите, предсказани от теоретичните модели.

Вече са получени отделни изображения на центъра на нашата галактика и M87, но OJ287 е особено забележим, защото яркостта му варира с период от приблизително 12 години.

Подобни периодични изблици отдавна се свързват с наличието на спътник.

Преди четири години астрофизикът Ланкешвар Дей от Мумбай, сега в университета в Турку (Финландия), изчисли орбиталната динамика, за да предскаже позициите на двата компонента в различни моменти от времето.

Въпросът обаче оставаше: възможно ли е да се открият и двата източника едновременно?

Сателитът за изследване на транзитиращи екзопланети (TESS) на НАСА първоначално откри светлина и от двата компонента, но оптичните изображения нямаха достатъчна резолюция – двата обекта се сляха в една точка.

Отделното заснемане изискваше увеличение на резолюцията приблизително 100 000 пъти, което беше постижимо с помощта на радиоинтерферометрия с много дълга база.

Авторите на новото проучване сравниха радиоизображение, получено от руския спътник RadioAstron, с предварително направени теоретични прогнози.

RadioAstron работеше от 2011 до 2019 г. и предоставяше данни, когато OJ287 беше в подходящо състояние на активност.

През последните години наблюденията разчитаха предимно на наземни радиотелескопи с по-ниска резолюция.

Изображението наистина разкри два източника с очакваните координати.

В получения кадър черните дупки бяха идентифицирани по интензивните струи, които изхвърлят. Самите хоризонти на събитията са невидими, но доказателства за акреционни и релативистични струи позволяват да се определят позициите на обектите.

Изследователите отбелязват, че струите изглеждат различно: по-малката черна дупка има необичайна вихрова струя, напомняща на размахващ се маркуч.

Според авторите това е следствие от бързото орбитално движение на малката черна дупка около по-голямата. Вихровата струя би трябвало да промени позицията си през следващите години, тъй като орбитата на втория компонент на системата се променя.

Това ще позволи допълнителни изследвания.