Тераформирането е теоретичен процес на трансформиране на планета или луна, за да се създадат условия, подходящи за хора и други форми на живот, подобни на тези на Земята.

Концепцията включва промяна на атмосферата, температурата и повърхностните условия на чужда планета, за да се доближат до земните, например чрез добавяне на кислород към въздуха, намиране на течна вода на повърхността и установяване на стабилен климат.

Марс е най-често обсъжданият кандидат за тераформиране

Предложенията варират от отделяне на парникови газове за затопляне на планетата до въвеждане на микроорганизми, способни постепенно да произвеждат кислород в продължение на хиляди години.

Доскоро идеята за тераформиране на Марс се смяташе за научна фантастика, грандиозен план за превръщане на студената, безплодна червена планета в свят, изпълнен с живот.

Идеята е пленила въображението на поколения, но сериозните учени до голяма степен я отхвърляха като невъзможна.

Сега обаче екип от изследователи, ръководен от Ерика ДеБенедиктис от Pioneer Labs, твърди, че е дошло времето тераформирането да се приеме сериозно като изследователска програма.

Не защото трябва да започне утре, а защото последните пробиви в няколко области трансформираха концепцията от невъзможна в просто много трудна.

ДеБенедиктис, главен изпълнителен директор на Pioneer Labs, написа резюме за конференцията Green Mars Workshop 2025 и изложи въпроса просто и ясно.

Преди тридесет години тераформирането на Марс не беше трудно, а невъзможно.

Но новите технологии – от космическия кораб SpaceX Starship, който потенциално намалява разходите за изстрелване хиляда пъти, до напредъка в синтетичната биология и климатичното моделиране, промениха коренно ситуацията.

Въпросът вече не е дали тераформирането е физически възможно, а дали изобщо си струва да се прави. И как да се подходи към такова невероятно начинание.

Резюмето на семинара представя интригуващ разказ, започващ с възможни крайни точки за планетата и завършващ със стъпките, необходими за постигането им.

Идеята следва няколко етапа

Първо, има затопляне, което повишава средната температура на Марс с десетки градуса в продължение на няколко десетилетия чрез изкуствено създадени аерозоли или парникови газове.

Последните изследвания показват, че Марс съдържа достатъчно воден лед, за да образува океан, покриващ близо четири милиона квадратни километра на дълбочина 300 метра.

Повишаване на температурата с приблизително 30 градуса по Целзий би могло да разтопи тези замръзнали резерви, създавайки условия за съществуване на течна вода на повърхността.

Вторият етап включва развитието на микробен живот. Тук синтетичната биология става от решаващо значение. Изследователите предлагат създаването на екстремофили – микроби, способни да виреят в сурови условия, съчетаващи свойства като температурна и радиационна толерантност с неутрален климат.

Тези издръжливи организми имат потенциала да покрият Марс с водораслоподобни растения в рамките на десетилетия, започвайки бавния процес на атмосферна трансформация чрез фотосинтеза.

Последният етап би продължил векове или дори хилядолетия – при него трябва да се образува богата на кислород атмосфера, достатъчно гъста, за да поддържа сложен живот.

Екипът предлага да се започне с огромни, куполообразни местообитания с височина 100 метра, където фотосинтезата или електролизата на водата биха могли да генерират въздух, годен за дишане.

Отвъд тези структури, растежът на растенията постепенно би осигурявал кислород на по-широката атмосфера, въпреки че само този естествен процес би отнел хиляда години.

В крайна сметка обаче хората-изследователи биха могли да напуснат защитните куполи и да се установят на повърхността на планетата.

Проучването разкрива и критични неизвестни, на които трябва да се обърне внимание:

• Какво се крие под огромните ледени покривки на Марс?
• Как биха се държали прашните бури в по-топла и по-влажна атмосфера?
• Необходими ли са материали за мащабна електролиза на вода?
• Достатъчни ли са те на Марс или би бил необходим скъп внос от Земята?

Освен техническите предизвикателства, съществуват и етични въпроси

Ако решим да тераформираме Марс, ще го променим, може би необратимо. Марс има своя собствена планетарна история и тераформирането на практика би ни лишило от възможността да изучаваме неговата девствена история.

Ако на Марс съществува първичен живот, дори в микробна форма, нашата намеса може да го унищожи.

Изследователите твърдят, че изучаването на тераформирането има незабавни практически ползи за Земята.

Технологиите, разработени за живот на Марс, от устойчиви на изсушаване култури до устойчиви затворени системи, биха могли да донесат пряка полза.