Голям и древен комплекс на маите, скрит в продължение на хиляди години в горите, е забелязан за първи път от въздуха с дистанционно сондиране и представен на обществеността през 2020 г.

Пет години по-късно археолозите откриват нови, завладяващи тайни на тази монументална структура.

Това е изкуствено земно плато със свързани насипи и канали, построено в югоизточно Мексико преди 3050 години.

Мястото, наречено Агуада Феникс, е най-старият и най-голям архитектурен обект в района на древната цивилизация на маите.

По-голям дори от по-късно известни градове като Тикал и Теотиуакан, макар и без техните разпознаваеми каменни пирамиди, пише CNN.

Според ново проучване, публикувано в списание „Напредъкът на науката“, дизайнът на обекта е отражение на начина, по който общността по онова време си е представяла Вселената.

Мястото съдържа кръстовидни форми с различни размери, а в самия му център се намира кръстовидна яма, пълна със скъпоценни ритуални артефакти.

Археологическият обект е построен в самото начало на цивилизацията на маите. Това е време на силно развитие, изграждане на храмове, пътища, каменни пирамиди и разработване на сложни системи от писменост, математика и астрономия.

Революционно откритие от въздуха

Древният комплекс е открит с помощта на LiDAR, технология за дистанционно наблюдение, която може да създава подробни модели на всякакъв терен.

Техниката революционизира археологията през последните години, разкривайки древни структури, скрити под гъста растителност, особено в Централна Америка.

Екипът е разкопал няколко ключови обекта, проучил е почвени проби и е провел допълнителни LiDAR проучвания.

Мястото не е лесно видимо от земята, въпреки че главната платформа някога е била висока близо 15 метра, обяснява Вероника Васкес Лопес, преподавател по мезоамериканска археология в University College London.

Строителите не са използвали камък, така че творението им лесно може да бъде сбъркано с естествен хълм.

„По-голямата част от платформата в момента се използва за селскостопански дейности. Тя е много финозърнеста и не може да се види от земята. Ето защо беше идентифицирана само с помощта на LiDAR“, обяснява Лопес.

Космическа символика и древен календар

Центърът на обекта се състои от голяма, повдигната правоъгълна платформа, която може да побере повече от 1000 души. Тя е разположена на пресечната точка на два дълги пътя. Единият, водещ от север на юг, а другият от изток на запад – които вероятно са били използвани за шествия.

В центъра на платформата археолозите са открили кръстовидна яма, до която се стигало по стълбище от платформата. Вътре имало по-малка яма, съдържаща скривалище от нефритени артефакти, също подредени във формата на кръст.

„Там открихме пигменти, свързани със специфични посоки: синьо за север, зелено за изток, жълто за юг. Не знаем за запад, но има червена черупка, така че може да е червена“, казва Иномата.

Оста изток-запад на монументалната структура е подравнена с посоката на изгрева на Слънцето на 17 октомври и 24 февруари.

Това навежда Иномата на заключението, че паметникът е служил като ритуално място по време на важни дни от календара на маите.

„Интервалът е 130 дни. Това е половината от 260 и това е основният ритуален календар на мезоамериканските народи. „Тези посоки и този ред са били важни за тях и те са полагали огромни усилия, за да го изобразят на място“, посочва експертът.

Иномата и колегите му смятат, че обектът е построен от доброволци.

Разкопките не са разкрили никакви признаци на социална йерархия, като статуи на видни личности или разкошни дворци.

Откритите жилища показват, че мястото не е било постоянно обитавано от голям брой хора, а вероятно е било използвано като място за събирания и поклонение през сухия сезон.

Изследователите изчисляват, че изграждането на обекта е изисквало повече от 1000 души, работещи по няколко месеца всяка година в продължение на няколко години.

Само каналите и езерото, които изглежда не са имали практическо предназначение, са изисквали приблизително 255 000 човекодни, докато основното плато е изисквало изумителните 10,8 милиона човекодни.

Научната общност е развълнувана от откритието.

Изследването е предизвикало голям ентусиазъм и интерес сред археолозите по целия свят, потвърди Стивън Хюстън, професор по антропология в университета Браун.