Луната няма атмосфера, време или вятър – но повърхността ѝ е постоянно изложена на сила, далеч по-опасна от всяка буря на Земята. Става въпрос за безкраен „дъжд“ от микрометеороиди – малки частици скали и метал, летящи със скорост до 70 км/сек.

На Земята тези частици изгарят в атмосферата, но на Луната всяка една достига повърхността.

Ново проучване на изследователи, ръководени от Даниел Ягаломи, за първи път определи мащаба на тази заплаха за бъдеща лунна база, част от програмата Artemis на НАСА.

Използвайки модела за инженерство на метеороиди, учените са изчислили колко удара би претърпял хипотетичен лунен модул с размерите на Международната космическа станция.

Резултатите са наистина тревожни: между 15 000 и 23 000 удара годишно от частици с маса от една милионна част от грама до 10 грама.

И това не са само леки удари. Според авторите, дори частица с тегло 1 микрограм може да пробие метал, оставяйки микрократер и потенциално повреждайки оборудване.

Луната няма атмосфера, която да спре или изпари тези фрагменти – всеки един от тях се сблъсква с повърхността с хиперзвукова скорост.

Интензитетът на „бомбардировката“ варира в зависимост от региона.

Изчисленията показват, че най-ниските нива са на лунните полюси, докато най-високите са на географските дължини, постоянно обърнати към Земята, като разликата между регионите достига коефициент 1,6.

Това е добра новина за НАСА: първата база на Артемида е планирана за южния полюс на Луната, където рискът е минимален.

Разпределението на потоците се дължи на особеностите на лунната орбита и начина, по който Земята частично „засенчва“ определени области от метеорни потоци.

Дори в най-безопасните райони защитата ще бъде задължителна.

Изследователите са тествали как алуминиевите екрани на Уипъл – многослойни панели, използвани на МКС – биха се представили на Луната.

Принципът им е, че външната плоча унищожава частиците, намалявайки кинетичното им въздействие, докато вътрешната стена улавя отломките.

Моделът е позволил на инженерите да извлекат математическа връзка между параметрите на екрана, местоположението на базата и броя на вероятните пробиви.

Това ще помогне да бъдат изчислени минималната необходима дебелина на екранирането – важен фактор, като се има предвид цената на доставянето на всеки килограм товар от Земята.

Както отбелязват авторите, за бъдещите астронавти тази невидима заплаха ще стане част от ежедневието.

На Луната няма бури, но има постоянен поток от микрочастици, способни да повредят оборудване или инфраструктура на базата.

Предпечат на изследването е публикуван в портала arXiv.