Нова невробиологична теория не успява да обясни преживяванията близо до смъртта

Учените представиха теорията НЕПТУН, която разглежда преживяванията близо до смъртта единствено като резултат от физиологични процеси в умиращия мозък.

Други експерти обаче твърдят, че моделът игнорира предишни изследвания.

Основният аргумент на критиците е, че най-значимите и необичайни аспекти на преживяванията близо до смъртта, като например възприятието за излизане от тялото по време на пълен сърдечен арест и силно реалистичният характер на преживяването, което е различно от халюцинациите, остават необяснени.

Преживяванията близо до смъртта могат да се случат по време на клинична смърт, тежка травма или когато животът е непосредствено застрашен.

Тези състояния често включват усещания за излизане от тялото, видения на тунели и светлина, срещи с починали роднини и чувство на всеобхватен мир.

Въпреки десетилетните изследвания, учените все още не са се споразумели за единен модел, който напълно да обяснява това явление.

На този фон се появи теорията НЕПТУН – амбициозен опит за обединяване на всички предишни невробиологични обяснения в една единствена система.

Авторите предполагат, че преживяванията близо до смъртта са причинени от каскада от физически процеси. Моделът използва и концепцията за „смъртоносния прилив“ – рязко увеличение на мозъчната активност при умиращи пациенти – като възможен механизъм за генериране на ярки преживявания.

Една от централните идеи на модела НЕПТУН е предположението, че преживяванията извън тялото възникват от активирането на темпоро-париеталната връзка.

Всъщност, стимулирането на тази връзка може да предизвика усещане за „безтелесност“ или наличието на „фигура в сянка“.

Такива ефекти обаче не са съвместими с пълноценните преживявания извън тялото по време на преживявания близо до смъртта.

В експерименти с мозъчна стимулация пациентите възприемат, че изпитват само илюзия.

Хората, които са имали преживявания близо до смъртта, описват усещанията си като холистични, реалистични и емоционално интензивни.

Друг ключов аргумент на НЕПТУН е „смъртоносният прилив“ на мозъчната активност.

Моделът предполага, че това е отговорно за ярките преживявания. Критиците обаче посочват, че в проучванията, на които се основава, сърцата на пациентите все още са биели по време на приливите, което означава, че те не са били клинично мъртви.

Освен това, голямо проучване от 2023 г. демонстрира пълна липса на корелация между приливите на активност и преживяванията близо до смъртта. Тези, които са съобщили за такива преживявания, не са показали признаци за тях на своята ЕЕГ (електроенцефалограма) и обратно.

Авторите критикуват и използването на термина „халюцинации“.

Неврологичните халюцинации обикновено са плашещи, дезориентиращи и засягат само едно сетиво.

Преживяванията близо до смъртта, от друга страна, са мултисензорни, структурирани и се възприемат като утешителни и смислени.

Спомените за тях се запазват десетилетия и често водят до трайни промени в мирогледа.

Тези характеристики, подчертават изследователите, се вписват слабо в обяснение, основано единствено на функционирането на умиращия мозък.

Учените са единодушни, че физиологията вероятно играе роля в задействането на преживяванията близо до смъртта, но не ги обяснява напълно.

Разбирането на природата на тези състояния изисква по-широк подход, който отчита целия набор от данни, включително наблюдения, които не се вписват в конвенционалните разбирания за съзнанието.