Международната агенция по енергетика (IEA) публикува новия World Energy Outlook с прогнози за растежа на електропотреблението, влиянието на изкуствения интелект върху енергийните мрежи и промените в глобалния енергиен баланс.

Изводът е ясен: човечеството навлиза в епоха на ускорена електрификация, а преходът към чиста енергия напредва по-бързо, макар и все още недостатъчно, за да ограничи климатичната криза.

Силен ръст на потреблението: +40% за едно десетилетие

Световното потребление на електроенергия ще нарасне с 40% през следващите 10 години.

Китай ще остане основният двигател на този растеж. Но все по-голяма роля ще играят и други развиващи се държави, съобщава IEA.

Развитите икономики, които през последното десетилетие поддържаха стабилно потребление, също ще отбележат рязък ръст. Това ще се случи заради експлозивното увеличение на центрове за данни, приложението на AI и растящата нужда от охлаждане.

Според MIT Technology Review, само климатизацията може да добави над 500 GW пикова мощност до 2035 г., което е повече от 10% от глобалното натоварване през 2024 г.

Влиянието на AI ще е концентрирано, но неравномерно

До 2025 г. инвестициите в центровете за данни ще достигнат 580 млрд. долара, изпреварвайки разходите за добив на нефт.

Но въпреки големия шум AI няма да бъде основният източник на растеж: до 2035 г. центровете за данни ще формират под 10% от допълнителното глобално потребление.

В някои страни ситуацията е по-различна. В САЩ например, точно центровете за данни ще осигурят половината от увеличението на търсенето до 2030 г.

Проблемът е не само количествен, а и пространствен – те се строят около градове и на ограничени участъци от мрежата, създавайки локални „тесни места“ в електроснабдяването.

Слънцето и вятърът надминават въглищата

През първата половина на 2025 г. слънчевата и вятърната енергия за първи път в историята изпревариха въглищата като източник на електричество.

Ако тенденцията се запази, глобалното потребление на въглища може да започне да намалява още преди края на десетилетието.

Успоредно с това ядрената енергетика се завръща: след две десетилетия застой световният ядрен парк може да нарасне с една трета през следващите десет години.

Осемдесет процента от прогнозирания ръст в електропотреблението се пада на региони с отлични условия за соларна енергетика. Фактор, който ускорява прехода към възобновяеми източници.

Въпреки рекордната генерация на чиста енергия, световните въглеродни емисии ще достигнат нов максимум през 2025 г.

За да се избегнат най-сериозните сценарии на климатичната криза, е необходимо значително ускоряване на модернизацията на електрическите мрежи, инвестиции в инфраструктура и по-бързо изместване на изкопаемите горива.

Ще изчезнат ли някога ядрените отпадъци?

Ядрените електроцентрали генерират опасни отпадъци, които остават радиоактивни от десетилетия до стотици хиляди години. Част от тях се разпадат бързо, но други изискват дълбоко и дългосрочно съхранение. Затова управлението на отпадъците остава ключов въпрос.

През годините са обсъждани редица радикални идеи:

• изстрелване в Космоса – разглеждано от НАСА през 70-те и 80-те години, но признато за твърде рисково и скъпо;
• Съхранение дълбоков на океанското дъно – идеята е изоставена, заради трудния достъп и международните забрани;
• съхранение в ледовете на Антарктида – несъвместимо с Антарктическия договор от 1959 г.

Днес отпадъците да не могат да бъдат „унищожени“, но модерните технологии позволяват дългосрочно и безопасно изолиране.