Китай, следвайки примера на Илън Мъск, проявява интерес към идеята за орбитални центрове за данни.

Теоретично космическите центрове за данни могат да решат проблемите с изчислителните мощности, породени от бързия растеж на изкуствения интелект.

Пекинският институт за технологии на бъдещето съобщи, че в началото на 2026 г. планира да изведе в орбита първия експериментален спътник от нов тип. А в перспектива и да създаде групировка от 16 орбитални центъра за обработка на данни на височина 700–800 км, способни да генерират 16 GW електроенергия.

По думите на директора на института Джан Шанцун, традиционните наземни дата центрове едва успяват да се справят с растящите нужди на ИИ: те заемат огромни площи, консумират все повече електроенергия и се сблъскват с ограничения в охлаждането.

Тези фактори затрудняват по-нататъшното разширяване.

В института смятат, че Космосът може да реши няколко проблема наведнъж.

Спътниците могат да използват практически неограничен достъп до слънчева енергия и стабилните условия на космически студ от около –270 °C. Това ще осигури непрекъснато генериране на енергия и ефективно пасивно охлаждане на изчислителните системи.

Планът предвижда създаването на орбитална групировка от 16 космически центрове за данни на височина 700–800 км.

Там спътниците ще бъдат почти постоянно осветени от Слънцето и ще могат да генерират около 16 GW енергия, стойност, недостижима за отделни наземни центрове за обработка на данни.

Разработката на проекта е разделена на три етапа.

Първият етап (2025–2027) включва тестване на ключови технологии за захранване и охлаждане на компютърни системи в Космоса. През този период ще бъдат изведени в орбита експериментални изчислителни спътници и ретранслятори на данни. С разширяването на групировката изчислителната мощ ще расте постепенно.

Вторият етап (2028–2030) е насочен към намаляване на разходите за експлоатация на космическите дата центрове. Целта е те да станат икономически съпоставими с големите наземни центрове.

На финалния етап (2031–2035) институтът планира създаването на мащабни орбитални обекти, работещи с огромни масиви слънчеви панели. Такива дата центрове ще позволят обучение и функциониране на най-напредналите модели изкуствен интелект без зависимост от наземна инфраструктура.

Интересът към космическите центрове за обработка на данни расте.

Идеята привлича лидери от технологичната индустрия – от бившия шеф на Google Ерик Шмидт до Джеф Безос. Наскоро в дискусията се включи и Илън Мъск. Според него след около пет години космическите центрове за данни ще станат по-изгодни от наземните благодарение на „безплатната“ слънчева енергия и лесното охлаждане. Той смята, че новите спътници Starlink могат да бъдат подходящи за подобни цели.

Скептиците обаче се съмняват в икономическата целесъобразност: разходите за изстрелване, поддръжка и охлаждане могат да се окажат твърде високи.