Проби от въздуха, събрани преди 35 г., разкриват забележима промяна в сезоните

Шведски учени са открили неочакван биологичен архив в стари проби от въздуха, събрани през 60-те години на миналия век.

ДНК анализът разкрил, че северните мъхове сега разпръскват спори няколко седмици по-рано, отколкото преди три десетилетия.

Това откритие демонстрира скоростта, с която екосистемите се адаптират към изменението на климата.

Когато шведската армия започнала да събира проби от въздуха, за да наблюдава радиоактивните отпадъци от ядрени опити, никой не можел да предвиди, че тези проби ще бъдат ценни за биолозите.

Стъклени филтри, предназначени да улавят радиация, случайно са запазили ДНК-то на цветен прашец, спори и други биологични частици.

Едва няколко десетилетия по-късно изследователят Пер Стенберг от университета Умео разпознава потенциала на този генетичен архив, съобщава SciTechDaily.

Учени от университета в Лунд анализирали промените във времето на разпространение на спорите при 16 вида и групи мъхове в продължение на 35 години.

Резултатите са поразителни: разпространението на спорите сега започва четири седмици по-рано, отколкото през 1990 г., а пиковата активност настъпва шест седмици по-рано.

Според ботаника Нилс Кронберг, това е значителна разлика за северните ширини, където летата са много кратки.

Най-изненадващото е, че времето на разпространение на спорите не зависи от текущото пролетно време.

Ключовият фактор са климатичните условия от предходната година.

Топлите есени дават на мъховите капсули повече време за развитие преди зимата, което позволява на спорите да узреят по-бързо следващата пролет, според проучване, публикувано в Journal of Ecology.

Фиа Бенгтсон, бивш служител на университета в Лунд, а сега от Норвежкия институт за изследване на природата, отбелязва важността на това откритие.

Методът ни позволява да проследяваме биологичните промени във времето не само за мъховете, но и за други растения и животни.

Тъй като местата за вземане на проби са разположени в цяла Швеция, изследователите могат да проследяват развитието на екосистемите от север на юг в продължение на десетилетия.

Нилс Кронберг очаква откритията да бъдат включени в следващия доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата относно документираните ефекти от глобалното затопляне.

Интересното е, че това не е първото проучване от този вид.

През 2024 г. учените откриха, че пролетните цветя започват да цъфтят няколко седмици по-рано през последните няколко десетилетия.

Те са изследвали десетки растителни видове в Национален парк Доняна в югозападна Испания. В резултат на това било установено, че пикът на цъфтежа на растенията настъпва по-рано всяка година: сега се наблюдава 22 дни по-рано, отколкото през 80-те години на миналия век.