Учени разгадаха мистерията на радиационните пояси на Уран

През 1986 г. космическият апарат Voyager 2 извършва единствения си прелет покрай Уран. По време на приближаването инструментите на апарата откриват изненадващо мощен радиационен пояс.

Нивото на радиация е значително по-високо от всички прогнози и опровергава съществуващите модели.

Уран е различен от другите планети в Слънчевата система и учените са прекарали близо четиридесет години, опитвайки се да разберат как едно небесно тяло може да поддържа такъв интензивен радиационен пояс.

Изследователи от Югозападния изследователски институт в Съединените щати предлагат решение на тази мистерия.

Те преанализират данните от Voyager и ги сравняват с настоящите познания за процесите в магнитосферата на Земята.

И предполагат, че високите показания са причинени от рядко съвпадение.

Специална структура на слънчевия вятър е преминавала през системата на Уран в момента, в който е преминавала и сондата. Астрофизиците наричат ​​това явление област на взаимодействие между въртящи се потоци.

Тази структура на слънчевия вятър е предизвикала мощно събитие в космическото време, генерирайки интензивни високочестотни вълни.

По време на цялата мисия на Voyager 2, инструментите никога не са регистрирали по-силни трептения от този тип.

През 1986 г. науката все още не е разбирала всички свойства на тези вълни.

Физиците са смятали, че те просто разсейват електрони, които са се губили в атмосферата на планетата.

През последните десетилетия изследователите са открили интересен детайл.

При определени условия същите тези вълни са способни не само да разсейват, но и да ускоряват електрони. Този процес зарежда планетарните системи.

Водещият автор на изследването, д-р Робърт Алън, и неговият екип са използвали сравнителен подход. Те са сравнили стари данни от Уран с наблюдения на Земята, натрупани през последните години.

Учени от Югозападния изследователски институт (SwRI) са сравнили въздействието на силния слънчев вятър върху космическото време (първи панел) и произтичащата от него мощна буря на Земята през 2019 г. (втори панел) с условията, регистрирани от Voyager 2 на Уран през 1986 г. (трети панел). Това сравнение би могло да помогне за разрешаването на 39-годишната мистерия на екстремните радиационни пояси на планетата.

Теорията им е подкрепена от конкретен пример от историята на наблюденията на нашата планета.

През 2019 г. Земята преживя подобно събитие.

Тогава слънчевата активност предизвика рязко ускорение на електроните в радиационните пояси. Съавторът д-р Сара Вайнс отбелязва сходството на механизмите.

Ако подобен процес се е случил в системата на Уран, тогава Voyager 2 просто е регистрирал временен скок в енергията.

Въпросите относно последователността от събития, които водят до толкова мощни вълнови емисии, все още остават.

Робърт Алън смята, че това е убедителен аргумент за нова мисия до Уран.

Едва тогава ще бъде възможно да се потвърди, че аномалното излъчване е временно явление, а не постоянна характеристика на планетата.

Резултатите от изследването ще помогнат и за по-доброто разбиране на магнитосферите на други ледени гиганти, като Нептун.