Уникално откритие в Александрия: Археолози се натъкнаха на кораб от Древен Египет
В плитките води край бреговете на Александрия, Египет, археолози откриха луксозен египетски кораб от I век, който почти перфектно съответства на описанието на гръцкия историк Страбон, съобщава Daily Mail.
Със своите дворци, храмове и 130-метровия фар Фарос – едно от седемте чудеса на древния свят – Александрия, е била един от най-величествените градове на древността.
Откритият кораб за развлечения, който датира от първата половина на първи век, е бил дълъг 35 метра и е бил конструиран с централен павилион с луксозно обзаведена каюта.
Открит е близо до потъналия остров Антиродос, който е бил част от Портус Магнус (Голямото пристанище) на древна Александрия.
Страбон посетил египетския град около 29–25 г. пр.н.е. и е написал: „Тези кораби са луксозно обзаведени и се използват от кралския двор за екскурзии; тълпа от купонджии слизат от Александрия през канала за обществени празненства; защото всеки ден и всяка нощ е претъпкано с хора на лодките, които свирят на флейта и танцуват безконтролно и с най-голяма развратност.“
Разкопките са проведени от Европейския институт по подводна археология под ръководството на Франк Годио, гостуващ професор по морска археология в Оксфордския университет.
„Изключително вълнуващо е, защото това е първият път, когато такъв кораб е открит в Египет… Тези кораби са споменати от различни древни автори, като Страбон, и са представени и в някои иконографии – например в мозайките в Палестрина, където виждате такъв кораб, много по-малък, с благородници, ловуващи хипопотами. Но никога преди не е бил откриван“, коментира проф. Годио в изявление пред The Guardian.
Въпреки че мозайката изобразява кораб с дължина може би 15 метра, тази е много по-голяма, съдейки по добре запазените дървени греди, които заемат около седем метра. Този плавателен съд може да е изисквал повече от 20 гребци.
Корабът е бил само на седем метра под водата, покрит с метър и половина седименти.
По първоначално предположение на Годио два кораба лежат един върху друг, „защото видът на конструкцията е бил толкова странен“.
Най-амбициозните проекти на проф. Годио са осъществени край бреговете на Египет, в източното пристанище Александрия и в залива Абу Кир.
В партньорство с египетското Министерство на антиките, той проучва обширна област от 1992 г. насам.
През 2019 г. Годио и екипът му открили потънал кораб във водите около Тонис-Хераклеон, чиито необичайни детайли съвпадали с описанието на друг древногръцки историк, Херодот.
Последното откритие е на по-малко от 50 метра от мястото на храма на Изида, където Годио е правил разкопки. Той смята, че лодката може да е потънала по време на катастрофалното разрушение на храма около 50 г. сл. Хр.
След серия от земетресения и приливни вълни, Портус Магнус и части от древното крайбрежие потънали под морето, поглъщайки дворци и други сгради.
Според една от теориите, корабът може да е бил свещена баржа, прикрепена към храм (самоходен плавателен съд за превоз на стоки).
Възможно е това да е било част от морската церемония „navigato Isis“, когато процесия, честваща богинята Изида, среща богато украсен кораб – Navigium – който въплъщава слънчевия кораб на Изида, господарката на морето.
„Въпреки че изследванията на намерения кораб са все още в ранен етап, те обещават да разкрият нови прозрения за „живота, религията, лукса и удоволствието по водните пътища на ранен римски Египет“, споделя още проф. Годио.
Корабът ще остане на морското дъно.
„Спазваме разпоредбите на ЮНЕСКО, според които е по-добре останките да се оставят под вода“, коментира морският археолог.

