Някои клонове на физиката предполагат, че е възможно да живеем в мултивселена – съвкупност от множество вселени.

В редица научнофантастични филми героите пътуват между различни вселени и се срещат със свои двойници, които невинаги са приятелски настроени.

Идеята за мултивселена обаче интригува не само сценаристите

Някои физици смятат, че паралелните светове може наистина да съществуват. А тяхното наличие би могло да разреши някои от най-големите загадки на нашата собствена вселена.

Според американския физик Пол Халпърн съществуват много теории за паралелните светове.

Но две от най-популярните са свързани с космологията (физиката на големите обекти) и с квантовата механика (физиката на най-малките частици).

Паралелните светове и класическата физика

Малко след Големия взрив нашата вселена е преминала през кратък период на свръхбързо разширение, известен като космическа инфлация.

През това време миниатюрни квантови флуктуации в структурата на Вселената са се разтегнали до огромни размери, създавайки галактиките във видимата за нас част от космоса.

Американският физик Андрей Линде предполага, че в още по-големи мащаби, отвъд пределите на видимата Вселена, квантовите флуктуации може да са създали области от космоса с напълно различни свойства.

Там масите на частиците може да са различни. А гравитацията да се държи по друг начин. Възможно е в такива светове животът да не може да съществува.

„Космическата инфлация е спряла във Вселената, която можем да наблюдаваме. Но тя може да е продължила на други места“, казва Линде.

Това би могло да доведе до безкрайно „избухване“ на нови „мехури“ от пространство с уникални свойства, които на практика представляват различни вселени.

За Линде и други физици този сценарий отговаря на важен въпрос в космологията.

А именно – защо масите на частиците и силите на взаимодействие в нашата вселена изглеждат идеално настроени за възникването на живот.

Според Линде това не може да е просто съвпадение.

Ако съществува мултивселена, не е толкова странно, че условията в нашата вселена са подходящи за живот.

Сред множеството вселени е трябвало някъде да се появят правилните маси на частиците и сили на взаимодействие.

Ако нашата вселена е една от много, то има вероятност тя да се е сблъскала с друг „мехур“ и тази следа би трябвало да е останала в реликтовото лъчение.

„Това е остатъчната светлина от Големия взрив, която пронизва нашата вселена“, обяснява Халпърн.

Паралелните светове и квантовата механика

Друга теория за мултивселената е свързана с квантовата механика.

Този дял от физиката твърди, че докато не бъдат измерени, елементарните частици могат да съществуват едновременно в няколко състояния.

„Щом наблюдател извърши измерване, се появява един резултат от множеството възможни“, пояснява Халпърн.

Това е една от най-странните особености на квантовата физика. Оттук възниква въпросът как е функционирала Вселената преди появата на хора, които да я наблюдават?

Едно от обясненията гласи, че наблюдението не води до превръщането на множеството квантови възможности в един-единствен резултат.

Възможно е всички варианти за развитие на събитията да се разиграват в алтернативни реалности

Например, наблюдателят се разделя на множество свои копия, всяко от които вижда една частица в различно състояние.

При това наблюдателите никога не научават един за друг, защото живеят в паралелни светове, казва Халпърн.

Теоретично, тунели в тъканта на пространство-времето, известни като „червееви дупки“, биха могли да свързват различни реалности.

Не е известно обаче дали те могат да бъдат създадени.

Дори и да беше възможно, това би изисквало толкова много енергия и маса, че би било далеч отвъд възможностите на съвременните технологии.

„Става дума за масата и енергията на цяла галактика“, смята Халпърн.