Астрономи от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил регистрираха мощно избухване, причинено от приливно разрушение на звезда.

Явлението, означено като TDE 2025abcr, настъпва, когато звезда се доближи прекалено много до черна дупка и бъде разкъсана от нейната гравитация.

Подобни събития са изключително редки и се случват средно веднъж на 100 000 години в една галактика

Изследването е публикувано в научното списание The Astrophysical Journal Letters.

Приливните разрушения са драматични космически събития. Когато звезда попадне в гравитационния капан на черна дупка, тя бива разкъсана на парчета.

Материята ѝ се нагрява до екстремни температури и започва да излъчва ярка светлина. Именно тази светлинна следа позволява на учените да открият черни дупки, които по своята същност са невидими, тъй като не излъчват светлина.

Обикновено подобни явления се наблюдават в центровете на галактиките, където се намират най-масивните черни дупки.

Случаят с TDE 2025abcr обаче е необичаен – избухването е регистрирано на около 30 000 светлинни години от галактическия център.

Това е най-отдалеченото приливно разрушение, засичано някога във видимия спектър.

Според изчисленията на учените, черната дупка, причинила събитието, е приблизително един милион пъти по-масивна от Слънцето.

Една от хипотезите е, че тя е остатък от древно сливане на галактики

Друга възможност е да е била изхвърлена от централната област на своята галактика вследствие на гравитационно взаимодействие с други черни дупки.

Откритието е направено с помощта на изкуствен интелект.

Изследователите са използвали класификатора tdescore – специализирана програма, която анализира данни от наблюдения и идентифицира потенциални кандидати за приливни разрушения. Инструментът е бил специално адаптиран да търси подобни събития далеч от галактическите центрове.

След първоначалното засичане, кандидатът е бил бързо потвърден чрез наблюдения с 4,1-метровия телескоп SOAR в Чили.

Данните са доказали, че става въпрос за приливно разрушение на звезда.

Това откритие показва, че скитащи се черни дупки могат да бъдат намирани не само чрез сложни косвени методи, а и чрез кратките, но ярки избухвания, видими за наземните оптични телескопи.

Очаква се в бъдеще броят на подобни открития да нарасне значително.

Проекти като обсерваторията „Вера Рубин“, космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“ и системата Argus Array ще позволят наблюдението на много повече краткотрайни избухвания, включително и в периферията на галактиките.

Тези данни ще помогнат на учените да разберат по-добре как черните дупки се движат, растат и къде се озовават след сблъсъци между галактики.