Повече от 1500 търговски кораба, блокирани в Персийския/Арабския залив, рискуват да се превърнат в плаващи местообитания за инвазивни морски видове.

Докато водорасли, ракообразни, миди, микроби и други организми се натрупват по потопените им повърхности, плавателните съдове могат да пренесат тези видове до пристанища по целия свят. Разбира се, след като корабоплаването бъде възобновено.

Международен екип от 24 морски учени предупреждава, че безпрецедентното прекъсване на корабоплаването е създало условия за глобално събитие. Събитие, което може да доведе до масово разпространение на морски биоинвазивни видове.

Екипът е ръководен от Центъра за екологични науки към Университета на Мериленд (UMCES) и включва изследователи от Океанографския институт „Удс Хол“ (WHOI).

Проучването беше публикувано в сп. „Biological Invasions“.

Неподвижните кораби се превръщат в инвазивни центрове

Корабите рутинно пренасят морски организми между океаните. Особено чрез баластни води и организми, прикрепени към корпусите им.

Обикновено обаче търговските съдове прекарват в пристанищата само от един до три дни.

Корабите, блокирани в Залива, са останали неподвижни поне 40 пъти по-дълго от обичайното. Това дава на морските организми много повече време да се заселят, размножат и разпространят.

Биологичното обрастване (биообрастване) може да навлезе в период на бърз растеж след около 10 дни престой върху неподвижна повърхност.

Движението на кораба обикновено помага на специалните покрития против обрастване да потискат този процес. Но защитата им става по-малко ефективна, когато корабите са неподвижни.

Международните насоки препоръчват незабавни мерки срещу биообрастването преди следващото плаване, ако корабът е бил в престой за около 18 до 30 дни.

Безпрецедентно прекъсване на корабоплаването

Мащабът на настоящото събитие няма известен съвременен прецедент.

Предишни прекъсвания на корабоплаването обикновено са засягали не повече от няколкостотин плавателни съда.

Дори блокирането на Суецкия канал през 2021 г. продължи само шест дни.

Този път повече от 1500 големи търговски кораба са блокирани в Персийския/Арабския залив. А стотици други са на котва в Оманския залив.

Много от тях са огромни товарни кораби и танкери за петрол или газ с обширни подводни корпуси, рулове, тръби, всмукателни системи и други защитени пространства. Това би позволило на организмитеда избегнат силните течения и третирането против обрастване.

Самият Залив може да бъде особено ефективна среда за размножаване

Той е плитко, полузатворено море с ограничен водообмен, интензивно изпарение, висока соленост и екстремни горещини.

Летните повърхностни температури могат да достигнат близо 38 градуса по Целзий, създавайки благоприятни условия за растеж и размножаване на много топловодни водорасли и безгръбначни.

Условията в Залива ускоряват биообрастването

Изследователите вече са документирали десетки неместни видове и такива с несигурен произход в региона.

Едно скорошно проучване идентифицира 57 такива вида, причиняващи биообрастване, по докове, понтони и изследователски панели на 12 места по западното крайбрежие на Персийския залив.

Най-голямо разнообразие и изобилие е открито в пристанищата.

Времето на спиране на корабоплаването може допълнително да увеличи опасността.

Много от тези организми се размножават по-бързо през топлите месеци. А масовият престой на корабите се проточи през пролетта и лятото.

Близките кораби предоставят нови повърхности, които ларвите могат да колонизират.

Това създава цикъл, в който организми от различни региони се смесват, размножават и разпространяват между плавателните съдове, преди да бъдат преразпределени чрез международната търговия.

Инвазивни видове, готови за пътешествие

Каролин Теполт, биолог от WHOI, която изучава еволюцията и движението на инвазивните морски видове, допринася със своя опит за това как широко разпространените организми, причиняващи биообрастване, реагират на нова среда.

„Морските инвазивни видове имат сериозни екологични и икономически последици за крайбрежията по целия свят и са изключително трудни, ако не и невъзможни за изкореняване, след като се установят. Това прекъсване на световното корабоплаване има много последствия и също така тихомълком създаде идеални условия за разпространение на топловодни видове към нови пристанища“, обяснява Теполт.

Заплахата не се ограничава само до видимите организми, покриващи корпуса.

Общностите от биообрастване могат също да пренасят паразити и патогени, способни да заразят местни диви животни или видове с търговска стойност.

Подобни епидемии могат да бъдат непредсказуеми и в някои случаи да причинят повече щети от самите инвазивни видове, които ги пренасят.

Скрити генетични и екологични рискове

Смесването на популации от различни части на света може да създаде и друг скрит риск.

Новият генетичен материал може да помогне на установените инвазивни популации да се адаптират към непознати условия, да понасят екологичен стрес и да се разширяват в нови местообитания.

Организмите, които оцеляват в необичайно горещите и солени води на Залива, може да са особено издръжливи.

Ако топлоустойчиви индивиди достигнат до сродни популации на други места, те биха могли да увеличат способността на тези популации да издържат на затоплящите се морета.

Корабоплавателната мрежа, свързана с региона, дава на тези организми изключителен обхват.

Изследователи са анализирали 3027 плавателни съда, които общо са осъществили 248 362 посещения в 3517 пристанища и котвени стоянки.

Тази свързаност може да пренесе организми от Персийския залив в крайбрежни екосистеми в Европа, Азия, Африка и отвъд.

Предотвратяване на глобална морска инвазия

Най-силната защита би било почистването на корабите, преди да напуснат Залива.

Премахването на тежкото биологично обрастване (биофоулинг) също така би намалило съпротивлението, подобрило горивната ефективност и помогнало на корабите да функционират нормално след месеци на котва.

Въпреки това, обработката на всеки плавателен съд преди отплаване може да се окаже нереалистична.

Регионът разполага с ограничен капацитет за почистване, а възстановяването на търговията и евакуацията на блокираните екипажи може да са с по-висок приоритет.

Съображения за безопасност и логистични предизвикателства биха могли допълнително да ограничат подводните дейности.

Изследователите препоръчват да се прави оценка на обрастването преди отплаването на всеки кораб, да се прогнозира неговият маршрут и първите пристанища, в които ще акостира, както и да се предупреждават предварително пристанищните власти по дестинациите.

Дори елементарни наблюдения около водолинията биха могли да помогнат на властите да преценят дали даден кораб пренася значително количество морски организми.

Учените сравняват опасността с ранните етапи на епидемия от инфекциозна болест.

Корабите действат като преносители, пристанищата функционират като свързани точки за предаване, а продължителното престояване на котва позволява на потенциалните нашественици да се натрупат, преди да бъдат разпространени.