Най-големият запазен до днес мегалитен ред във Великобритания, чиито камъни се нареждат сред най-високите в страната, крие тайни за древното си пътешествие.

Група от 3 неравномерно разположени каменни стълба в западния край на Боробридж, Северен Йоркшир, се превърна в обект на задълбочено проучване от изследователя Антъни Кларк от университета „Къртин“.

Според Кларк и негови колеги, тези камъни, известни като „Стрелите на дявола“ (Devil’s Arrows), са подредени в обща посока северозапад-югоизток и се простират на дължина от 174 м. И не образуват идеално права линия.

Това е най-дългият оцелял мегалитен ред във Великобритания

Южният камък е вторият по височина мегалит в страната след монолита в Ръдстън. Централният се нарежда на трето място.

Паметникът се смята за рядкост. Той е един от малкото примери за подобно каменно подреждане в равнинен пейзаж.

Археолозите предполагат, че стълбовете са издигнати през неолита или в началото на бронзовата епоха, около 2000 г. пр.н.е.

Точната датировка остава несигурна поради липсата на скорошни разкопки

Изследователите са анализирали кристали от циркон и апатит, открити в камъните.

Чрез сравняване на химичните характеристики на тези минерали, те установяват, че камъните произхождат от Бримъм Рокс. Става въпрос за впечатляващо скално образувание, намиращо се на около 18 км западно от монумента.

Тези открития сочат Бримъм Рокс като източник, вместо смятаните досега за такива скали Плъмптън Рокс. Вторият е по-близо и е посочен в официалните регистри на английското културно наследство.

Учените изключват възможността камъните да са пренесени от ледници. Mестните ледникови потоци са се движили на юг, а не на изток от Пенинските възвишения.

Има поне един липсващ мегалит от първоначалното подреждане – исторически източници споменават и четвърти камък. Той вероятно е бил унищожен и материалът от него е използван повторно.

Изследователите смятат, че тези резултати се вписват в по-широк модел, наблюдаван и при Стоунхендж. Строителите на монументи често са избирали специфични кариери със символично значение, пренебрегвайки по-близки източници на материал.

„Нашето проучване показва, че камъните не са дошли просто от най-близкото възможно място, а са били целенасочено избрани от трудна за достигане локация на 18 км разстояние“, коментира д-р Кларк.

Заключението е, че праисторическите строители са транспортирали тези огромни камъни, всеки с тегло над 25 тона, на значително разстояние. Това е изисквало изключително планиране и технически умения.

Изборът на кариерата изглежда е имал специално значение за създателите. Това предполага, че пейзажът, от който произхождат камъните, е бил също толкова важен, колкото и самият паметник.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Proceedings of the Royal Society A.