„Ние падахме от височина 192 км и правихме репортаж за това”

В момента, в който спира работата на двигателя на последната степен, настъпва необикновено усещане за лекота – някак си се изхлузваш от седалката и увисваш на колана. Прекратява се движението с ускорение и студеният безжизнен Космос приема в своите обятия тези, които са дръзнали да се откъснат от малката Земя.

Но защо това се случва точно сега? Учуден поглед към таймера – 259-а секунда от полета. Рано е за изключване на двигателя. Шест секунди по-рано се е отделила втората степен на ракетата носител, едновременно се е включил двигателят на третата степен. Интензивното ускоряване трябваше да продължи още четири минути.

Внезапно претоварване в напречна посока, леко главозамайване. По кабината пробягва слънчев лъч. Тревожен вой на сирена. Светване на арматурното табло. Огненочервен надпис прорязва очите: „Авария в ракетата носител.”

По това време ракетно-космическата система вече е достигнала височина 150 километра. Те са на прага на Космоса, но не могат да направят своята последна, заключителна крачка към излизането на орбита. Общата нелогичност на положението, в което се оказала експедицията на „Союз 18”, невероятността на случващото се и смътната представа за последствията потрисат екипажа и наземните наблюдатели. Подобен случай с критична авария в горните слоеве на атмосферата става за първи път в историята на съветската космонавтика.

– Шефе, какво става горе?

– По неустановени причини има проблем в конструкцията на ракетата носител, на 295-ата секунда от полета автоматичната система отдели кораба от третата степен. Следващите няколко минути „Союз” ще продължи движението нагоре по балистична траектория, след което ще започне неуправляемо падане. Според най-бързи сметки горната точка на траекторията ще бъде на височина 192 километра.

– Колко опасно е това?

– Положението наистина е сериозно, но е рано да се отчайваме. Тези, които са създавали „Союз”, са проработили тази ситуация…

– Стартът е прекъснат. Какво ще се случи по-нататък?

– Програма за спасение. Алгоритъм №2. Този вариант сработва при аварии на участъка от извеждането между 157-ата и 522-рата секунда от полета. Височина няколкостотин километра. Скорост, близка до първа космическа. В този случай става екстрено отделяне на „Союз” от ракетата носител, после следва разделяне на космическия кораб на спускаем апарат, орбитален и приборно-агрегатен отсек. Системата за управление на спускането трябва да ориентира капсулата с космонавтите по такъв начин, че спускането да протече в режим „максимално аеродинамично качество”. После спускането ще премине в обикновен автоматичен режим.

– Значи нищо не застрашава космонавтите?

– Единственият проблем е правилната ориентация на спускаемия апарат. Сега специалистите не са сигурни, че капсулата ще заеме вярното положение в пространството – за първите секунди от работата на авариралата трета степен ракетно-космическата система е получила изместване спрямо вертикалната плоскост…

А в това време в горните слоеве на атмосферата се води борба за живота на двамата космонавти на борда на падащия кораб. Геният на човешкия разум влиза в схватка с могъщата гравитация и топлинното нагряване. Свръхточните жироскопи фиксират всяко изместване по всяка от трите оси – въз основа на получените данни бордовият компютър определя положението на кораба и издава коригиращи сигнали на двигателите от системата за ориентация. В неравната борба със стихиите влиза тефлоновият щит – докато не прогори последният слой, топлоизолиращият екран ще защитава кораба от безумния огън на атмосферата.

Може ли крехката ръкотворна „кора” да устои пред изпепеляващата жар и чудовищното натоварване, съпровождащи хиперзвуковия полет през плътните слоеве на въздуха? Спускаемият апарат, обвит в бушуващ облак плазма, лети надолу от височина 192 километра и никой не може да предположи как ще завърши този „скок на отчаянието” в бездната на въздушния океан.

От високоговорителите в Центъра за управление на полети се чуват дрезгавите, приглушени викове на Василий Лазарев и Олег Макаров. Най-лошите опасения на специалистите са се потвърдили – спускането протича при отрицателно аеродинамично качество. Ситуацията на борда на спускаемия апарат с всяка секунда буди все повече опасения – претоварването достига 10 g. След това на дисплея се появява страшната цифра 15. И накрая 21,3 g – сценарият заплашва да се обърне в гибел за двамата покорители на Космоса.

Из спомените на О. Макаров

– За щастие ситуацията започна да се нормализира. Скоростта на спускаемия апарат намаля до приемливи стойности, практически изчезна наклонът на траекторията. Земьо, посрещай заблудените си синове! Парашутът се отвори меко – огнеупорният контейнер издържа изпитанието на ревящата плазма, съхранявайки вътре спасените парчета материя.

Капсулата с космонавтите уверено се спуска към повърхността на Земята, но радостта от щастливото спасение бързо е помрачена от пристъп на тревога – показанията на навигационната система ясно сочат: корабът се снижава в района на Алтай. Районът на кацането се намира близо до границата с Китай! Или извън съветско-китайската граница?

– Вася, къде ти е пистолетът?

– „Макаров” е в контейнера заедно с другото специално оборудване.

– Веднага след приземяването трябва да изгорим секретната папка с програмата на експедицията…

Докато се обсъжда планът за действие, сработват двигателите за меко кацане – спускаемият апарат докосва земната повърхност и… веднага се преобръща. Подобен обрат на събитията явно никой не очаква – космическата капсула се приземява на голям планински склон! Впоследствие Макаров и Лазарев ще разберат колко близо са били този път до смъртта. Само по щастлива случайност космонавтите не отстраняват парашута – в резултат куполът, закачил се на дървета, спира спускаемия апарат над 150-метрова пропаст.

Точно така! Двайсет минути по-рано те са били на стартова площадка №1 на космодрума „Байконур” и топлият вятър е галил лицата им – Земята тогава буквално се прощавала със своите деца. Сега двамата космонавти са затънали до гърдите в сняг и с ужас разглеждат спускаемия апарат, по чудо увиснал над пропастта.

В това време към предполагаемия район на кацане вече е излетяла спасителна мисия – самолетите бързо засичат радиомаяка на възвръщаемия апарат и установяват местоположението на космонавтите: „Ситуацията е в норма. Приземяването е на територията на Съветския съюз. Наблюдавам двама души и спускаема капсула на склона на планината Теремок-3. Приемам.”

За връзка със самолета трябвало да се върнат в спускаемия апарат, който всяка секунда можел да политне в пропастта. Докато единият работел вътре с радиостанцията, останалият на склона член на екипажа се опитвал да удържа тритонния апарат… За щастие и този път всичко се разминало.

Кръжейки над мястото, самолетът предлага да изпрати на помощ двама парашутисти, но получава решителен отказ – няма необходимост за това. Космонавтите чакат спасителния вертолет. Той пристига, но така и не успява да евакуира хората от стръмния склон. Безумното приключение завършва едва на следващата сутрин – хеликоптер на ВВС прибира космонавтите и благополучно ги откарва в Горно-Алтайск.

Инсталация на мястото на кацане на „Союз ТМ-7“.

Възходът и падението на „Союз 18”

В съответствие с традицията в съветската космонавтика „чисти” номера се дават само на успешните стартове. Суборбиталният полет на Олег Макаров и Василий Лазарев получава обозначението „Союз-18-1” (понякога 18А) и е погребан в архивите под гриф „Строго секретно”.

Според оскъдните доклади стартът на кораба е бил на 5 април 1975 г. от космодрума „Байконур” и е завършил 21 минути и 27 секунди по-късно на 1574 километра от точката на старта, на територията на Алтай. Максималната височина е била 192 километра.

Както е установено впоследствие, причината за аварията е неправилно отворено съединение между втората и третата степен – в резултат на грешна команда преждевременно се отварят три от шестте затвора. Многотонната ракета носител започва буквално да се „огъва” надве, векторът на тягата се отклонява от зададената посока, възникват опасни напречни ускорения и натоварвания. Умната система възприема това като заплаха за живота на намиращите се на борда хора и незабавно отвежда кораба настрани от ракетата носител, въвеждайки апарата на балистична траектория на снижаване.

Какво се случва после, вече знаем. Капсулата се приземява на склон на планината Теремок-3, на десния бряг на река Уба (днес територия на Казахстан).

Екипажът на кораба „Союз-18-1” се състоял от двама космонавти – командира Василий Лазарев и бордовия инженер Олег Макаров. Двамата били опитни специалисти, вече излизали на орбита в състава на експедиция „Союз-12” (забележително е, че първия път, през 1973 година, те летели точно в същия състав).

Независимо от главозамайващото спускане от космическа височина, двамата космонавти остават не просто живи, но и напълно здрави. След връщането им в Отряда на космонавтите на СССР Макаров още неведнъж лети в Космоса и всеки път полетът преминава успешно. Василий Лазарев също е допуснат до полети в Космоса, но повече не успява да излезе на орбита (бил е дубльор* на командира на екипажа на „Союз Т-3”).

В „епохата на гласността” невероятната история за падането от Космоса става достояние на медиите. Олег Макаров неведнъж дава интервюта, шегува се как са „падали и са правили репортаж за това с използването на нецензурни думи”, с ужас си спомня как едва не ги задушило чудовищното претоварване, говори за мястото на кацане и как двамата, газейки в снега, изгарят бордовия тефтер и други важни документи. Но с особена топлина той говори за създателите на сигурния кораб „Союз”, който спасил живота им в ситуация, когато изглеждало, че гибелта е неизбежна.

Епилог. Шанс за спасение

Ракетно-космическата система „Союз” осигурява спасяване на екипажа при възникване на извънредни ситуации на всички участъци от траекторията по извеждане на кораба на околоземна орбита. Изключение се явява катастрофално разрушаване на ракетата носител (подобно на взрива на американската совалка „Чалънджър”), а също и такава ужасна екзотика като „пленници на орбита” – корабът не може да маневрира и да се върне на Земята поради отказ на двигателите.

© NASA

Общо са предвидени три сценария, всеки за конкретен диапазон от време.

Сценарий №1. Осъществява се от момента, когато се затвори люкът на космическия кораб и екипажът се е спуснал с асансьора към основата на гигантската ракета. При възникването на сериозен проблем атоматичната система буквално „разкъсва” космическия кораб на две и „изстрелва” настрани блока от главния обтекател и капсулата с хората. Изстрелването става с твърдогоривния двигател на главния обтекател. Сценарий №1 се използва до 157-ата секунда от полета, до момента на изхвърлянето на главния обтекател.

Според изчисленията при авария на стартовата площадка капсулата с космонавтите отлита на километър нагоре и на няколкостотин метра настрани от ракетата носител, след това следва меко кацане с парашут. Работата на двигателя на главния обтекател е малко повече от една секунда. Претоварването в този случай удря 10 g, но както се казва, ако искаш да оцелееш…

Разбира се, в реалността всичко е доста по-сложно – при спасяването на космонавтите се отчитат множество фактори. Например след командата „Вдигане” (ракетата се е откъснала от стартовата площадка) двигателите на първата степен на ракетата носител трябва да работят минимум 20 секунди, за да отведат системата на безопасно разстояние от стартовата площадка. Също при авария в първите 26 секунди от полета се предполага кацане на спускаемия апарат с резервния парашут, а след 26-ата секунда от полета (когато е достигната необходимата височина) – с основния.

Сценарий №2. Именно него е демонстрирала системата за аварийно спасение на кораба „Союз-18-1”.

Сценарий №3. Горният участък от траекторията. Корабът вече се намира в Открития космос (височина няколкостотин километра), но още не е успял да достигне първа космическа скорост. В този случай следва автоматично разделяне на отсеците на кораба и спускаемият апарат провежда управляемо спускане в атмосферата на Земята.

–––

*На космодрума обикновено има два екипажа – основен и дублиращ. Те имат идентична подготовка, запознати са с програмата на предстоящия полет и са напълно взаимозаменяеми. Ако по някакви причини някой от членовете на основния екипаж не успее да излети, мястото му се заема от неговия дубльор.

Източник: Военное обозрение