Скок от Космоса като Железния човек
Учени се обединиха за създаването на костюм на бъдещето – подобие на костюма на Железния човек. Инженери от компанията Solar System Express и биотехници от Juxtopia LLC ще правят скафандър за скачане от Космоса. Екзоскелетът ще е оборудван с очила с разширена реалност, реактивна раница, управляващи ръкавици и жироскопи. Производственият модел на това чудо на техниката се очаква през 2016 година.
Научната фантастика не за първи път вдъхновява инженерите за разработката на технологии на бъдещето. Филмите „Железния човек” и „Стар Трек”, обиколили екраните по света, са подсказали на учените идея за създаването на нов скафандър. С него можеш да скочиш от височина 100 километра над повърхността на Земята (тъкмо на границата с Открития космос) и плавно да се приземиш без парашут.
Помните ли сцената от „Стар Трек”, в която капитан Джемс Кърк, мичманът Хикару Сулу и инженер Олсън се спускат на планетата Вулкан с високотехнологични костюми и се приземяват с парашути? А в трилогията за Железния човек костюмите на Тони Старк изобщо заемат ключова роля в повествованието. За съжаление много неща все още са недостъпни за съвременната наука. Но има предостатъчно хора, мечтаещи да видят подобни технологии реални.
От ръба на Открития космос
Инженерите от компанията Solar System Express и Juxtopia LLC планират да създадат костюм за скачане от височина 100 километра. Тази височина е получила името „Линията Карман” и се смята за граница между атмосферата на Земята и Открития космос. Скачането от такава височина е много по-сложна задача, отколкото скока от стратосферата на Феликс Баумгартнер. Причината е, че първоначално върху човека ще действа космическият вакуум, а след това той ще влезе в атмосферата и ще пада в продължение на дълго време.
За да постигнат своята цел, инженерите ще трябва да преодолеят доста технически трудности. Костюмът трябва да защитава от резки колебания в температурата и налягането, а също да реши проблема с недостига на кислород. Съществува и риск от увреждането на костюма, което ще лиши човека и от кислород, и от защита. Колкото и да продължи скокът, кислородът за дишане трябва да стигне и да остане.
Също костюмът трябва да противостои на свръхзвуковите и хиперзвуковите ударни вълни. Съществена роля играе и претоварването – когато човек излиза от тънката атмосфера и навлиза в по-плътна среда, той ще изпитва натоварване, което може да предизвика сериозни проблеми, включително излизане на системите от строя. В такъв момент човек може да получи кръвоизлив и да загуби съзнание.
В памет на майор Робърт Лоурънс
Според данните на компанията Solar System Express нейният скафандър с името RL MARK VI ще позволи да се извършват скокове от Близкия космос, от суборбиталното пространство и дори от ниска земна орбита. RL са инициалите на майор Робърт Лоурънс – първия афроамерикански астронавт, който загива на 8 декември 1967 г. по време на тестов полет на авиобаза „Едуардс”.
За изпитанията на костюма Solar System Express планира да направи скок по образ и подобие на Феликс Баумгартнер от проекта Red Bull Stratos. Първите изпитания ще се провеждат на относително неголяма височина с парашутно приземяване, но финалната цел на компанията е доста по-амбициозна. С помощта на технологията костюм-крило (уингсют) и специални ботуши с миниатюрни двигатели човек плавно ще се спуска на земята във вертикално положение. Точно както го прави Железния човек.
Технологии на бъдещето
Компанията Final Frontier Design също се занимава с изработването на костюм на бъдещето. Сега инженерите работят над модификацията на скафандъра Intra-Vehicular Activity IVA 3G spacesuit, чието финансиране първоначално било събрано на сайта Kickstarter.
Леки слоеве от аерогел и еластично предпазно покритие служат за защита от агресивното влияние на космическата среда. Solar System Express води преговори с Final Frontier Design за допълването на дизайна на уингсюта и обединяване на технологиите за създаването на новия скафандър.
Инженерите от компанията Juxtopia работят над създаването на очила с разширена реалност. Принципът на работа на това устройство е подобен на технологията на индикатора на челното стъкло при реактивните изтребители, при което необходимата информация се извежда директно на стъклото, на вътрешната повърхност на очилата или шлема на пилота.
Очилата на Juxtopia ще показват жизненоважна информация, необходима за контрол над ситуацията – температура на тялото и на външната среда, налягане, честота на сърдечния ритъм и редица други сведения. Човек също така ще вижда изменението на скоростта на полета, своето положение в пространството и ще има възможност постоянно да поддържа връзка с наземни станции (с последните впрочем също предстои да се поработи). Системата включва гласово управление, камери и външно осветление.
Меко и плавно приземяване
Един от най-високотехнологичните компоненти на костюма чудо са жироскопичните ботуши. Те ще изпълняват редица важни функции. Първо, на височина 100 километра върху тялото не въздействат аеродинамичните сили, поради което е много трудно да се стабилизира полетът. Вградените в ботушите жироскопи ще осигуряват стабилизиране на положението на тялото в пространството и ще помагат да се поддържа оптимална позиция при прехода от термосферата и стратопаузата.
Още една система за безопасност се нарича flat spin compensator: тя ще се включва, ако човекът загуби контрол над положението си в пространството за повече от пет секунди.
Сред основните функции на жироскопичните ботуши е технологията за меко приземяване. Тя ще се включва, когато човек почти е достигнал повърхността на Земята. Миниатюрни дюзи ще изпускат струи газ, което ще осигурява плавно и безопасно приземяване. Контролерът на жироскопичните ботуши и вградените в тях минидвигатели ще се намира на управляващите ръкавици за лесен достъп до системата.
Първите тестове на костюма ще се проведат през юли 2016 г. и ще започнат с парашутни скокове от височина 2 км. Дата за началото на изпитанията от 100 км височина още не е назначена, но за безопасност компанията планира първите скокове да бъдат с роботи, с чието проектиране ще се заемат инженерите на Juxtopia.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА