Късно е да спасяваме Марс от земните микроби

Няма смисъл да се защитава Марс от земни микроби и да се харчат пари за стерилизация на марсианските автоматични сонди – земните микроорганизми са попаднали на Червената планета още преди милиарди години с метеорит, пишат американски астробиолози в статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.

От началото на космическата ера учените предприемат жестоки мерки за защита на извънземни „екосистеми от потенциално заразяване със земни микроорганизми. Тази практика е установена с договора от 1966 г. за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство. Той преписва да се избягва вредното замърсяване на Луната и другите небесни тела. Мерките по междупланетното „дезинфекциране” се изработват от Международния комитет по космически изследвания (COSPAR).

Особено строги са изискванията към спускаемите сонди, отправящи се към Марс – на тази планета, както смятат учените, може да съществува микробен живот и неговият сблъсък със земни „гости” може да доведе до непредсказуеми последствия. Освен това, както се смята, появата на земни микроби може да обезсмисли опитите да се открие „изконен” марсиански живот. Някои учени преди се изказваха против руската мисия „Фобос-Грунт”, заявявайки, че микробите на борда на апарата в случай на авария може да попаднат на повърхността на планетата.

Прекалено късно

Астробиолозите Алберто Фейрен от Корнуелския университет и Дирк Шулце-Макуч смятат, че тези предпазни мерки няма да имат смисъл още няколко милиарда години.

„Ние смятаме, че земният живот най-вероятно е бил пренесен на Марс. Животът съществува на Земята поне от 3,8 млрд. години, така че е имало достатъчно време процесът на пренос да е станал по естествен начин – по пътя на удрянето от метеорити… Освен това в миналото честотата на падането на метеорити е била по-висока, отколкото днес”, пишат учените.

Те отбелязват, че в дадения момент може да се смята за доказана възможността за пренос на микроорганизми с „попътни” метеорити. Процесът на международен пренос започва с удар на голямо космическо тяло по обитаема планета – този удар може да изхвърли в Космоса достатъчно големи отломки породи, в които да има микроорганизми.

След това тези отломки може да паднат на Марс – както на Земята попадат марсиански и лунни метеорити. Шансове за оцеляване на „пътниците” им се повишават благодарение на сравнително тънката марсианска атмосфера, в която метеоритите при падане се нагряват по-слабо, отколкото в земната.

Фейрен и Шулце-Макуч допускат, че земните микроорганизми, попаднали на Марс преди милиарди години, когато условията на тази планета са били значително по-благоприятни, може да са изчезнали към настоящия момент. В този случай няма смисъл да се притесняваме от заразяване от космическите сонди. Ако животът на Марс е възникнал независимо от земния, той още преди милиарди години се е сблъскал със земните „гости”. Марсианските микроорганизми, ако съществуват, няма да видят нищо неочаквано, когато срещнат микробите, донесени от автоматичните станции.

Повод за икономии

Учените смятат, че с много голяма вероятност Марс може да се смята за вече „завоюван” от земни микроби. „Следователно вече е прекалено късно да го защитаваме… и можем да не се страхуваме да отслабим мерките за планетарна защита”, се казва в статията.

Авторите й смятат, че мерки по стерилизация се изискват само в случаите, когато автоматичните сонди изследват среда, където марсиански живот може да съществува сега – и то само за да не объркат микроорганизмите аборигени с донесените от сондата.

„Тъй като сега извънземните изследвания по цял свят се сблъскват със сериозни съкращения на бюджета, критично важно е да се избягват ненужните разходи и да се пренасочат парите на данъкоплатците към мисии, които може да внесат най-съществен принос в планетните изследвания”, пишат учените.

Те смятат, че мерките по защита от потенциално замърсяване може да се отменят за орбиталните сонди и сериозно да се преразгледат за марсоходите и спускаемите апарати.

Източник: РИА Новости