Информацията на бъдещето ще се пази от плесени

Учените смятат, че слузести плесени са възможното бъдеще на компютърните технологии. Оказва се, че тези древни прости животни, обитаващи планетата не един милиард години и умеещи при определени условия да се обединяват в слузоподобна многоядрена субстанция, притежават свойствата на мемристори*.

Тази особеност е открита при изследването на Physarum polycephalum – яркожълта субстанция, растяща в сенчести и влажни зони, като например гниещи листа и трупи. Пропускайки през нея ток с различно напрежение, изследователите открили, че хранителните процеси на плесена променяли своето съпротивление. Тоест демонстрирали свойства на биологичен мемристор (за изследването може да прочетете в arXiv.org).

Учените са убедени: съществуват множество насоки на възможното приложение на мемристорите. Благодарение на своята „памет” на съпротивление те са подходящи за съхранение на информация, а при конструиране на изкуствени невронни мрежи мемристорът може да играе роля на електронен синапс, съединяващ невроните.

Теоретичното съществуване на мемристорите е предсказано още през 1971 г. от проф. Леон Чуа от Калифорнийския университет в Бъркли. Но чак през 2008 г. е създаден първият образец от наночастици на титанов диоксид.

Макар че уникални „мемристорни” свойства са били открити при листата, човешките потни жлези и дори кравите, възможното използване на тези предмети за конструирането на микроелектроника оставало съмнително.

В това отношение въпросните плесени предоставят много повече пространство за изследвания, тъй като лесно се получават и задържат. Освен това тези прости организми са задействани в редица опити, които могат да подпомогнат по-нататъшната работа в съединяването на живите същества с компютърната техника и биоелектронните схеми.

И така, оказва се, че гъбите, поставени в лабиринт, доказали, че притежават нещо от рода на примитивен интелект, който позволява на съществата да намират най-оптималния път към източника на храна. Освен това учените открили в тях способност да се подреждат в най-ефективната структура и моделирали на основата на P. Polycephalum карта на железопътната структура на Токио и предградията.

Сега наред с изследванията на биологичните мемристори продължава изучаването на самоорганизацията на тези плесени. Според специалистите това, как простите организми строят своята мрежа за доставка на хранителни вещества, ще помогне в бъдеще да се използват получените данни при строежа на компютърни схеми.

–––

*Мемристор (англ. memristor, от memory – „памет”, и resistor – „електрическо съпротивление”) – пасивен елемент в микроелектрониката, способен да променя своето съпротивление в зависимост от протичащия през него заряд (интеграла на тока за времето на работа).