Археолози проучват селище, датирано от 6 хил. г. пр.н.е.

Многослойно провинциално селище, разположено върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 г. пр. н.е. проучват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския научен център при БАН.

Проучени са примитивни постройки, ями за съхранение на храна, пещи и 16 кладенеца.

Мястото е обитавано в продължение на около 10 периода – ранен и късен неолит, ранен, среден и късен халколит, ранна и средна бронзова епоха, ранна желязна епоха, архаичен и класически период в късната желязна епоха, ранно римски период, ранно средновековие и византийски период. Няколко от тези периоди не са познати в Пловдив въобще или не са проучени.

До момента има проучени 16 кладенеца от всички периоди, освен от неолита и халколита. Става ясно, че в периода на 6-5 хилядолетие не са имали проблем с водата целогодишно.

През всички други периоди явно основният водоизточник е пресъхвал през лятото, обяснява Божинова.

Най-ранният кладенец е от ранната бронзовата епоха и е датиран от 2900 година пр. Хр. Най-интересни са кладенците от класическия период на желязната епоха, защото след като спират да се използват за водоизточник, са служили за депа, екарисаж.

Кладенец от средата на IV век пр. Хр. е бил използван и като килия. Вътре на три нива, на разстояние на метър един от друг, са намерени три човешки скелета. Долните два са загинали там – първият от изтощение, а втория е погребан жив, смятат археолозите.

До тях са открити съдове, което сочи, че вероятно известно време са им давани вода и храна. Най-горният човек е хвърлен мъртъв. Това са хора, които нямат право да са в редовните гробища – може да са врагове, престъпници или някои провинили се пред обществото, обяснява още експертът.

Открити са примитивни постройки, ями за съхранение на храна, пещи. Археолозите са открили и пещ от 6-7 в. пр.н.е. в която са изпичали керамични изделия.

Тази ранна поява на грънчарското колело и други данни показват, че керамиката е била изработвана на място.

На терена археолозите са открили още бронзова игла за дреха, сребърна обеца с позлата и две пещи от бронзовата епоха.

Селището е съществувало в продължение на седем-осем хиляди години.

То се е променяло като размери, обитавана площ, бит и икономика. В желязната епоха, времето на ранните тракийски царства, то е в компактна територия, докато във всички останали периоди се наблюдава разпръснатост.

Специалистите са установили, че е било обитавано през ранния неолит, т.е. още в зората на човешката цивилизация.

Мястото е избрано по две причини – наблизо е минавало трасето на един от основните пътища, който води от Азия, през Константинопол, Одрин, Пловдив, София, Белград и Европа, казват специалистите. А също и заради близостта на река Марица.

Спасителните разкопки се провеждат втора година. Селището е открито още през 2017 година, когато са правени теренни проучвания заради реконструкцията на железопътната линия Пловдив – Бургас.

В рамките на три години досега са регистрирани към 67 археологически обекта в района и това селище е най-голямото от всички, казва в интервю за БТА ръководителят на теренните проучвания Мария Божинова.