Археолози създадоха наръчник за колонизиране на други планети
Учени археолози предложиха нов подход към колонизирането на Космоса. Те считат, че опитът на древните мореплаватели, които са заселили островите в Тихия океан, ще помогне на бъдещите покорители на планетите.
Изследователите, водени от Томас Лепард, публикуваха изследване, в което прилагат модела на освояване на островите към бъдещото заселване на Космоса.
Този анализ позволи да се формулират няколко урока за бъдещите колонисти.
Авторите смятат, че успехът на колонизацията зависи не само от технологиите. Важно е да се вземат предвид достъпността на ресурсите, генетиката и културните връзки.
Един от основните фактори е разстоянието.
Колониите, разположени близо до Земята, ще бъдат по-успешни. По-лесно е да им се окаже подкрепа и те остават част от общата метапопулация.
Размерът на новата планета също има значение.
На големите планети и спътници обикновено има повече ресурси и по-разнообразни условия. Вярно е, че всичко има граници: газовият гигант или планета с твърде висока гравитация не са подходящи за живот.
По-успешни са тези селища, които работят в сътрудничество, по принципа на архипелага.
Когато наблизо има други колонии, хората могат да се евакуират в случай на проблеми и да обменят по-активно ресурси. Важно е и как са разпределени ресурсите на планетата. Ако всички полезни изкопаеми са концентрирани на едно място, това може да доведе до неравенство и политическа нестабилност.
Археолозите също засягат въпроса за минималното население.
Според техните изчисления, за дългосрочна генетична стабилност са необходими не по-малко от хиляда души. А в идеалния случай – колкото се може повече, за да се осигури разнообразие от знания и подходи за решаване на проблемите.
Изследователите подчертават, че за колониите е важно да поддържат връзка със Земята и помежду си. Това помага за обмена на ресурси, идеи и поддържането на демографски баланс. Дори ако физическият обмен е невъзможен, както в случая с други звезди, може да се поддържа информационен поток.
Интересно е, че според авторите успешните колонии трябва сами да основават нови селища.
Това позволява да се избегне „таванът на ресурсите” на едно място и създава нови партньори за културен обмен.
Накрая, археолозите съветват да се отнасяме внимателно към новата среда.
Не трябва веднага да се опитваме да преобразуваме планетата според нашите нужди. Първо трябва да се изучат местните физически системи, за да не се предизвика непредсказуема и опасна поредица от последствия.
Въз основа на тези уроци авторите посочват най-перспективните цели.
Очевидният кандидат е Марс. Второ място заемат спътниците на Юпитер, тъй като са разположени близо един до друг и са богати на ресурси.
В същото време в статията не се разглежда колонизацията на Луната или създаването на изкуствени космически станции. Аналогията с островите е полезна, но не е идеална, защото в Космоса хората сами ще могат да създават кътчета за живот.

