Асиметрията на луните на Андромеда е твърде рядко явление

Астрономите са открили, че сателитните галактики на Андромеда образуват силно асиметрична структура, която се наблюдава само в 0,3% от моделираните системи.

Това прави Андромеда уникален обект и поставя под въпрос съвременните модели на космологията.

Разпределението на галактиките джуджета около масивни звездни системи помага за изучаването на тъмната материя и процесите на формиране на големи структури във Вселената.

Според стандартния космологичен модел ΛCDM, спътниците трябва да бъдат произволно разпределени около централната галактика след много сливания.

Въпреки това, наблюденията на Андромеда, най-близката голяма галактика до Млечния път, показват обратното.

За да покаже това, екип от изследователи от Потсдамския институт по астрофизика анализира данни от 37 сателитни галактики на Андромеда. Резултатите са публикувани в списание Nature Astronomy.

Учените измерват ъгловото разпределение на сателитите, използвайки данни от космическия телескоп Hubble. За количествено определяне на асиметрията е използван методът на конуса: виртуални зони с различни ъгли на отваряне са тествани за максимална концентрация на сателити.

Най-значимата асиметрия съответства на конус с ъгъл от 107 градуса, който е насочен към Млечния път.

Този сектор включва всички с изключение на една галактика около Андромеда. За сравнение астрономите използват две големи космологични симулации, IllustrisTNG и EAGLE, които отчитат както гравитационните взаимодействия, така и влиянието на барионната материя.

Сред 2375 симулирани системи, подобни на Андромеда, само 0,3% показват сравнима асиметрия.

Дори като се вземе предвид възможната непълнота на наблюденията, тази цифра не надвишава 0,5%.

Нито една от симулираните системи не възпроизвежда наблюдаваната степен на изместване на сателита към техния „съсед“.