Астероид, който се движи след Марс може да е близнак на нашата Луна

Отдалечен астероид, движещ се в гравитационното поле след Марс, е наблюдаван по-подробно от всякога и отблизо разкрива изненадваща прилика – такава, която повдига интересни въпроси за древния произход на обекта.

Въпросният астероид, наречен (101429) 1998 VF31, е част от група троянски астероиди, споделящи орбитата на Марс. Троянците са небесни тела, които попадат в гравитационно балансирани области на пространството в близост до други планети, разположени на 60 градуса пред и зад планетата.

Повечето от познатите ни троянски астероиди споделят орбитата на Юпитер, но и при други планети ги има, включително Марс и Земята. Това, което прави (101429) 1998 VF31 (оттук нататък само „101429“) интересен, е, че сред проследяващите троянци на Червената планета, 101429 изглежда уникален.

Останалата част от групата, наречена L5 марсиански троянци принадлежат на това, което е известно като семейство Eureka – първият открит троянец на Марс – и много малки фрагменти, за които се смята, че са се откъснали от родителската им космическа скала.

101429 обаче е различен и в ново проучване, ръководено от астрономи от обсерваторията и планетариума Armagh (AOP) в Северна Ирландия, беше потърсена причината за разликата.

С помощта на спектрограф, наречен X-SHOOTER на 8-метровия много голям телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, екипът изследва как слънчевата светлина се отразява от 101429 и нейните L5 роднини в семейство Eureka. Изглежда, че 101429 и кланът Еврика все пак не са роднини, като анализът разкрива, че 101429 показва спектрално съвпадение със сателит, много по-близо до Земята.

„Спектърът на този конкретен астероид изглежда неочаквано близък до части на Луната“, обяснява астрохимикът на AOP Галин Борисов. Въпреки че все още не можем да сме сигурни защо това е така, изследователите казват, че е правдоподобно произходът на този марсиански троянец да е започнал някъде далеч от Червената планета, като 101429 представлява „реликвен фрагмент от първоначалната твърда кора на Луната“.

Ако това е вярно, как отдавна изгубеният близнак на Луната се оказва като троянец, свързан с Марс?

„Ранната Слънчева система е била много различна от това, което виждаме днес“, обяснява водещият автор на изследването, астрономът на AOP Апостолос Христоу.

„Пространството между новосформираните планети е било пълно с отломки и сблъсъците с тях и между тях са били нещо обичайно. Големи астероиди непрекъснато удряли Луната и планетите. Част от такъв сблъсък можеше да е достигнал орбитата на Марс, докато планетата все още се е формирала и е попаднал в нейната орбита. „

Това е завладяваща идея, но изследователите казват, че това не е единственото обяснение за миналото на 101429. Също така е възможно и може би дори по-вероятно, троянецът вместо това да представлява фрагмент от Марс, отчупен след подобен вид инцидент, засягащ Червената планета; или може просто да е обикновен астероид, който чрез процесите на изветряне на слънчевата радиация в крайна сметка изглежда точно като Луната.

По-нататъшните наблюдения с още по-мощни спектрографи могат да хвърлят повече светлина върху въпроса за произхода на астероида, както и при бъдещо посещение на космически кораб, казва екипът, „който по пътя към троянците може да получи спектри на Марс и на Луната, за директно сравнение с данните на астероида „.

Публикувано в изданието Icarus.