Астробиолозите оцениха вероятността за живот на екзопланети, на които има океани

Британски учени се опитаха да преоценят вероятността за съществуване на живот в океанските светове – скалисти екзопланети, чиито повърхности са изцяло покрити с вода.

В своя анализ учените от университета в Кеймбридж разчитат на метаболитната теория на екологията.

Като цяло те потвърдиха интуитивното предположение: океанските светове са идеални за появата на живот, ако са достатъчно топли.

Става въпрос за специален тип екзопланета, идентифицирана съвсем наскоро (през 2021 г.), изцяло покрита с вода и с богата на водород атмосфера.

Засега този тип се счита за хипотетичен – няма нито една екзопланета, която да е от точно този вид със 100% сигурност.

Въпреки това са известни много кандидат-светове и учените ги смятат за едни от най-обещаващите по отношение на търсенето на живот.

Най-яркият пример е K2-18b, който наскоро беше изследван с помощта на телескопа James Webb.

Въпреки че учените все още спорят дали всъщност е покрита с вода или магма, тази екзопланета постоянно привлича интереса на астробиолозите.

Екипът от Кеймбридж вярва, че метаболитната теория на екологията или MTE е идеална за този тип анализ. Тя свързва температурата на околната среда с очакваното биоразнообразие в нея: колкото по-топло е, толкова по-бързо протича еволюцията и се появяват нови видове (което, между другото, прави глобалното затопляне не толкова лош сценарий).

В случая на океанските светове този фактор е особено важен, тъй като променя не само вероятността за съществуване на живот там, но и неговата видимост за наблюдения.

В края на краищата, дори на Земята, източникът на най-мощните биосигнатури, като атмосферния диметилсулфид, не са хората или мегафауната, а малък (но изключително многоброен) океански фитопланктон.

Това включва по-специално Aquificota, бактерия, способна да произвежда вода чрез окисляване на водород.

Тази бактерия стана организмът, за който британските учени изчислиха динамиката на еволюцията под въздействието на различни фактори.

Оказва се, че дори малки промени в температурата могат да предизвикат тектонични промени в развитието на биосферата.

По този начин, ако температурата на океаните на Земята беше само с 10˚C по-висока, еволюцията щеше да се ускори повече от два пъти и всички ключови групи едноклетъчни организми щяха да се появят 1,3 милиарда години след възникването на живота.

Ниските температури, напротив, биха забавили този процес няколко пъти (еукариотите нямаше да се появят дори след 4 милиарда години).

Така K2-18b служи като добър кандидат за търсене на живот, въпреки сравнително младата си възраст – „само“ 2,3 милиарда години.

И други океански (евентуално) светове остават приоритетна цел в търсенето на извънземен живот.