Астрономи откриха най-отдалечената спирална галактика
Последно: 30 декември 2024 г. в 14:43
Космическият телескоп James Webb помогна на китайските астрономи да открият нова галактика с много впечатляващи размери с червено отместване над пет единици.
Очевидно това е най-далечната спирална галактика, откривана някога от човечеството.
И несъмнено един от най-големите в този регион на Космоса.
Спиралните галактики – т.е. тези с ясно изразена вътрешна структура на ядро и дълги, усукани „рамене“ – не са необичайни в нашия регион на Космоса.
Но нещата са съвсем различни в ранната Вселена, където има предимно много по-хаотично изглеждащи елипсовидни галактики или напълно неправилни – които нямат ясно изразено ядро или никакъв ред.
В цялата история на астрономията са открити само няколко спирални галактики в регион с червено отместване, по-голямо от z = 3.
Предполага се, че за образуването на такава сложна структура, купове от трилиони звезди, тъмна материя и газови облаци, е нужно време – много милиарди години.
Следователно времето на появата на първите „съученици“ на Млечния път остава спорно.
И сега очевидно е обърната нова страница в тези дискусии, тъй като новооткритата спирална галактика има червено отместване z = 5,2.
Екип от изследователи, ръководен от д-р Сяо Менгуен, наименува галактиката „Джулонг“ на името на гигантския червен слънчев дракон от китайската народна митология.
Нещо повече, Джулонг е открита напълно случайно – по време на мащабно панорамно проучване, извършено с помощта на камерата за близки инфрачервени лъчи NIRCam. В съобщението за данни обектът се появява под номер j100024p0208.
Масата на новата галактика се оказа сравнима с тази на Млечния път – която е изключително висока предвид нейната възраст (само около милиард години, ако оценките на учените са верни).
А звездният диск е с диаметър не по-малко от 62 000 светлинни години — почти две трети от „нашия“.
Въпреки своята „младост“, Джулонг притежава всички елементи на съвременна спирална галактика – подчертана централна издутина (или „издутина“) и спирални ръкави.
В същото време скоростта на звездообразуване е подозрително слаба – само около 66 слънчеви маси годишно, което не е достатъчно за ранната Вселена.
