Астрономи разбраха естеството на „сърдечния ритъм“ на черните дупки

Китайски астрофизици са постигнали напредък в изучаването на кратките жизнени цикли на черните дупки, поетично наричани „сърдечен ритъм“.

Наблюдавайки една от дупките, намираща се на около 30 хиляди светлинни години от Земята, учените за първи път са описали подробно процеса.

Един цикъл на „хранене“ на черна дупка може да продължи хиляди, дори милиони години, през които тя бавно поглъща материята, която се приближава до нея.

Обикновено едно „хранене“ завършва с мощен изблик на рентгеново лъчение, причинено от компресията и нагряването на газ в акреционния диск. Заедно с всичко това в един момент в черните дупки започва да се усеща постоянен „пулс“, чиято природа дълго време остава неясна.

Ако тези импулси бъдат приложени като графика, ще се види как активността расте, след това настъпва рязък спад, а накрая дупката се връща към нормалното си състояние – до следващия „тласък“. Учените, наблюдавали това събитие, коментират, че графиката прилича на ЕКГ.

Екип от учени от Ключовата лаборатория по астрофизика на частиците на Китайската академия на науките е изследвал последната черна дупка, в която е бил наблюдаван „сърдечен ритъм“ – IGR J17091-3624.

Черната дупка е разположена в Млечния път на около 28 хиляди светлинни години от Слънцето и през 2022 г. е бил засечен сигнал, наподобяващ сърдечен пулс.

Тази черна дупка е в двоична система, тоест има спътник, с чиято материя се храни от време на време.

След като са анализирали подробно информацията, получена от телескопа NICER, китайските астрофизици са стигнали до извода, че в основата на мистериозния „пулс“ стои нестабилността на материала, обграждащ черната дупка.

Т.е. пулсът е резултат от конфликта между външните слоеве на акреционния диск (активно излъчващ в рентгеновия диапазон) и приливните сили на самата черна дупка, пише arxiv.