Астрономите „докоснаха“ хоризонта на събитията на нашата черна дупка
Астрофизиците за първи път успяха да се „докоснат“ до хоризонта на събитията на свръхмасивната черна дупка – Стрелец А* – в центъра на нашата галактика.
Те успели да докажат, че тя притежава магнитно поле, което ѝ помага да захваща материя и да изплюва част от нея във вид на светлина и частици с висока енергия, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
„Съществуването на тези магнитни полета е предсказвано от теории, но досега никой не е успявал да ги види. Тези наблюдения ни позволиха да поставим на твърда експериментална основа десетилетия теоретизирания и изчисления“, казва Шеп Долеман (Shep Doeleman) от Масачузетския технологичен институт (САЩ).
Долеман и колегите му успели да извършат това откритие благодарение на уникалния телескоп интерферометър Event Horizons Telescope, който обединява мощностите на най-чувствителните радиообсерватории на света в Калифорния, Аризона, Хавайските острови и дори на Южния полюс на Земята.
Главната цел на този проект е да се „добере“ до хоризонта на събитията на черната дупка Стрелец A* (Sgr A*), разположена в центъра на Млечния път, и да изучи всестранно нейните свойства. Обединението на мощността на телескопите позволило на учените да постигнат резолюция, превишаваща чувствителността на „Хъбъл“ хиляда пъти.
За първите успехи на този проект и първите наблюдения учените разказали още през април тази година. По думите им EHT е успял да се добере до хоризонта на събитията на нашата черна дупка и да постигне рекордна резолюция, 10 пъти превишаваща точността на предишните наблюдения.
Като изучили поляризацията на лъчението, излизащо от „сърцето“ на Стрелец Sgr A*, авторите на статията забелязали, че някои изпускани от нея радиовълни били „закръглени“, което сочи, че на хоризонта на събитията на черната дупка и в акреционния ѝ диск присъстват силни магнитни полета.
Тяхната структура била изключително необичайна – силата на магнитното поле в отделни региони на диска се променяло на всеки 15 минути, а неговата конфигурация била много различна в различните ъгълчета около Sgr A*. Например магнитното поле в най-далечната част от диска било доста хаотично, което учените сравняват с това, как изглеждат заплетени спагети.
В противоположност на това регионите, разположени в основата на джета – поток частици с висока енергия и електромагнитни вълни, „изплювани“ от черната дупка – обратното, били много подредени.
Както смята Долеман, бъдещото изучаване на различията в магнитната структура на тези участъци от акреционния диск и околностите на хоризонта на събитията ще позволят да се разбере как се раждат джетовете и защо някои черни дупки, включително и Sgr A*, имат изключително слаби „плюнки“.