Учените разбраха как да откриват двойници на Сатурн

Международен екип планетолози разработи методика, която ще позволи в близко бъдеще да се намират двойници на Сатурн извън пределите на Слънчевата система и други планети с въртящи се около тях газово-прахови пръстени.

Методът е представен в статия, публикувана в Astrophysical Journal Letters.

Днес учените познават само една потенциална планета извън пределите на Слънчевата система със система от пръстени, подобни на Сатурновите – J1407b.

Тя е открита в съзвездие Центавър през 2012 година с помощта на редица наземни телескопи благодарение на това, че размерите на нейните пръстени се явяват действително гигантски – техният диаметър превишава милиони километри, а по маса те са съпоставими с Луната.

Поради необичайния размер на пръстените учените досега спорят дали този обект се явява планета, или малко кафяво джудже.

Екип планетолози под ръководството на Дейвид Кипинг от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика в Кеймбридж (САЩ) са открили начин окончателно да потвърдят или опровергаят твърденията на първооткривателите на J1407b, като обърнали внимание на това, което протича в момента, когато планетата преминава по диска на светилото.

Като моделирали този процес с помощта на компютър, Кипинг и колегите му изяснили, че двойникът на Сатурн ще хвърля по-дълбока „сянка“ на звездата, поради което нейната яркост ще се снижи малко повече, отколкото в случаите, когато нейната светлина се закрива от обикновена планета.

В такъв случай може да възникне въпросът – как да се отличи преминаването на двойник на Сатурн от транзита на обикновена планета, отличаваща се с големи размери? Както обясняват авторите на статията, те може да се различат по това, как ще протичат сниженията и повишенията в яркостта на светилото в момента, когато планетата „пълзи“ по диска на светилото.

По думите им в този случай, ако по звездата премине двойник на Сатурн, то нейната яркост ще се снижи и повиши не рязко, а доста плавно, което трябва да се вижда добре от телескопи от рода на „Кеплер“ или неговия наследник TESS. Ако яркостта на светилото се променя рязко, то тогава става дума не за планета, а за кафяво джудже или нещо друго.

Както отбелязват самите изследователи, съществуването на пръстени и тяхното влияние върху видимия облик на планетата преди не е отчитано от планетолозите, поради което „Кеплер“ и други телескопи, предназначени за търсене на планети, може да са отхвърлили стотици и дори хиляди потенциално съществуващи екзопланети, смятайки ги за кафяви джуджета или бледи звезди.

Повторният анализ на данните, събрани в последните години, ще помогне да се разбере доколко разпространени са планетите с пръстени в галактиката, а също да се уточнят размерите и плътността на особено големи „горещи Юпитери“, които всъщност може да са двойници на Сатурн.